— Това няма да се случи никога — каза тя. — Та какво толкова открихте, че ви изгониха от къщата?
— Там е много кофти — каза Анзелоне.
— Беше в процес на вмирисване — добави Дусет.
Реликвата затвори багажника на колата си и стана сериозен.
— Бяла жена, петдесетгодишна, изглежда като силен удар с тъп предмет и лицеви разкъсвания. Някой я е обработил доста добре. Покъщнината е разхвърляна. Може да е било взлом.
— Сексуално нападение? — попита Балард.
— Нощницата й е издърпана до разголване.
— Добре, влизам. Кой от вас, храбреци, иска да ме придружи?
На първо четене нямаше доброволци.
— Дъч, твоят номер е най-голям — каза Дворек.
— По дяволите — каза Дусет.
Дусет беше най-новият полицай от тримата и затова имаше най-голям сериен номер. Той свали синята лента от врата си и я омота около носа и устата си.
— Изглеждаш като шибан крип — каза Анзелоне.
— Защо, защото съм черен ли? — попита Дусет.
— Защото носиш шибана синя лента — каза Анзелоне. — Ако беше червена, бих казал, че изглеждаш като шибан Блъд2.
— Просто й покажи — каза Дворек. — Наистина не искам да вися тук цяла нощ.
Дусет прекрати закачките и тръгна към отворената врата на къщата. Балард го последва и попита:
— Как така сме научили за това толкова късно?
— Племенница на жертвата от Ню Йорк се обадила на съседа — каза Дусет. — Съседът имал ключ и племенницата го помолила да провери защо жената не се появява в социалните медии и не реагира на мобилни обаждания от дни. Съседът отваря вратата, стресва се и ни извиква.
— В един през нощта?
— Не, доста по-рано. Но всички от следобедната смяна били заети през последната нощ със заподозрян по четири-пет-девет в района на парка Ла Бреа до края на смяната си. На никого не му харесало да се качва по хълма дотук, а после ни го натресоха на нас след общо повикване по радиостанцията. Дойдохме възможно най-бързо.
Балард кимна. Историята е предполагаемия грабеж й се виждаше подозрителна. По-вероятно, помисли си тя, случаят е бил прехвърлян от една смяна на следващата, защото кой би искал да се занимава с разлагащ се труп в заключена къща?
— Къде е съседът? — попита Балард.
— У тях си — каза Дусет. — Вероятно взема душ и си прави гаргара срещу инфекция.
— Трябва да му вземем отпечатъци, за да го изключим, дори да твърди, че не е влизал.
— Разбрано. Ще извикам колата за отпечатъците.
Балард си сложи латексовите ръкавици и последва Дусет в къщата.
Дихателната маска беше почти безполезна. Гнилата миризма на смърт я удари силно, въпреки че дишаше през устата.
Дусет беше висок и широкоплещест. Балард не можеше да види нищо, докато не влезе в къщата и не пристъпи иззад него. Къщата бе е висяща над склона конструкция, а през стъклената стена от пода до тавана се разкриваше зашеметяваща гледка от блещукащи светлини. Дори в този час градът изглеждаше жив и пулсиращ.
— Беше ли тъмно, когато влязохте? — попита Балард.
— Нищо не светеше — отговори Дусет.
Балард анализира отговора: нямало е светлини, което би могло да означава, че нахлуването е станало през деня или късно през нощта, след като собственичката си е легнала. Знаеше, че повечето нападения по домовете стават през деня.
Дусет, който също носеше ръкавици, натисна ключа до вратата и на тавана светна редица лампички. Интериорът беше с отворен план, като се възползваше от панорамата от всяко място в дневната, трапезарията и кухнята. Зашеметяващата гледка беше уравновесена на задната стена с три големи картини, които бяха част от серия, изобразяваща червени женски устни. Балард веднага видя счупеното стъкло на пода в близост до кухненския остров, но не видя никакви счупени прозорци.
— Има ли следи от разбиване? — попита тя.
— Нищо, което да сме забелязали — отговори Дусет. — Навсякъде има изпотрошени неща, но няма счупени прозорци и не намерихме очевидно място на влизане.
— Ясно.
— Тялото е тук, долу.
Той мина в коридора от дневната и сложи ръка върху лентата на устата си като втора преграда за защита срещу засилващата се миризма.
Балард го последва.
Къщата беше едноетажна. Изглеждаше като построена през 50-те години, когато едно ниво е било достатъчно. В днешно време всички къщи, които се издигаха на хълмовете, бяха многоетажни и с максимално допустимата височина.
Минаха през отворените врати към спалня с баня, след това влязоха в основната спалня, която беше в безпорядък, с паднала на пода лампа, с огънат лампион и счупена крушка. На леглото бяха разхвърляни дрехи, чаша на високо столче беше счупена на две, а съдържанието й, което приличаше на червено вино, бе разлято на белия килим и образуваше върху него петно с неправилна форма.
2