Тя бе подредила приборите на двете срещуположни страни на масата, а храната — на голяма чиния между тях. Сервира му. Имаше две чаши вода. Никакъв алкохол.
— Изглежда страхотно — похвали я Бош.
— Е, да се надяваме, че и вкусът ще е подобаващ — отвърна тя.
Храниха се мълчаливо няколко минути, след което Бош отново я похвали. Пилето имаше чудесен чеснов аромат, който оставяше незабравим послевкус. Бош знаеше, че това ще има последствия, но не го спомена.
— Как мина терапията?
— Марк Твен отпадна — отвърна тя.
Тя винаги използваше за останалите участници в ежедневната групова терапия, която посещаваше, кодови имена, почерпени от известни личности, на които те й напомняха. Марк Твен беше с бяла коса и буйни мустаци. Имаше още Шер, Алберт (от Айнщайн), Оджей7, лейди Гага и Ганди, на когото още казваше Бен от Бен Кингсли — киноактьорът, получил Оскар за превъплъщението си в неговия образ.
— Окончателно ли? — попита Бош.
— Така изглежда — отговори тя. — Загубил контрол и се върнал в бездната.
— Много лошо.
— Да. Харесвах историите му… бяха забавни.
Отново се възцари тишина. Бош се мъчеше да измисли какво да каже или попита. Във връзката им имаше някаква засилваща се неловкост и Бош отдавна бе осъзнал грешката си с поканата тя да се нанесе в къщата му. Вече дори не си спомняше каква муха му бе щукнала в главата и какво си бе въобразявал, че ще постигне с това. Елизабет му напомняше за бившата му съпруга Елинор, но приликата бе само външна. Елизабет Клейтън бе с поразена психика, черни спомени, с които трябваше да се бори, и труден път за напред.
Поканата бе уж само временна: „Докато стъпиш на краката си“. Бош бе преобразувал големия си килер в малка спалня и я бе обзавел с мебели от ИКЕА. Но това бе станало преди цели шест месеца и сега вече не бе сигурен дали Елизабет някога наистина ще „стъпи на краката си“. Зовът на зависимостта й неизменно витаеше на заден план, а споменът за дъщеря й беше като вечно преследващ я зловещ призрак. А и тя нямаше къде да отиде освен може би да се върне в Модесто, където бе живяла, когато светът около нея се бе сринал след кошмарното известие от ЛАПУ.
Междувременно Бош бе успял да се отчужди с дъщеря си, с която не бе обсъдил поканата, преди да я направи. Тя и без това си стоеше в колежа и си идваше у дома все по-рядко, но добавянето на Елизабет Клейтън към домакинството му бе прекратило всякакви посещения. В резултат Бош вече се виждаше с Мади само когато сам отидеше в окръг Ориндж за бърза закуска или късна вечеря с нея. При последната му визита тя му бе съобщила, че планира да прекара лятото в къща до кампуса, която била наела с три приятелки. Бош прие новината като директна реакция на присъствието на Елизабет в дома му.
— Тази нощ ще се наложи да поработя — наруши мълчанието Бош.
— Мислех, че утре сутринта ти предстои обиск — ненужно му напомни Елизабет.
— Така е, но това е нещо друго. Отнася се до Дейзи.
Не каза нищо повече, преди да може да прецени реакцията й. Изминаха няколко секунди, но тя не се опита да смени темата.
— Има интерес от страна на холивудски детектив каза Бош. — Дойде да ме види днес и ми зададе въпроси. По принцип е в Късното шоу, така че ще се занимава със случая, когато има време.
— Късното шоу? — не разбра Елизабет.
— Така наричат смяната след полунощ в участък „Холивуд“, заради лудостта, която обхваща някои хора там посред нощ. Както и да е, открила е едни стари документи, които отдавна търся — картоните, в които нощните патрули записват имената на хора по улиците, които по някакъв начин са спрели по едно или друго подозрение.
— И Дейзи е била една от тях?
— Вероятно, но не това е причината да искам да ги видя. Надявам се да разбера кой е бродил онази нощ из Холивуд. Това може ме отведе донякъде.
— Добре.
— Става дума за дванайсет кашона. Ще видим с колко ще се справим тази нощ, а на сутринта ще извърша обиска. Като нищо може да се окаже, че ще са ни нужни няколко нощи да прегледаме всичко.
— Окей, надявам се да откриеш нещо.
— Детективът — казва се Балард — ме попита за теб. Каза, че може да поиска да се срещнете. Имаш ли нещо против?
— Не, разбира се. Честно казано, не знам нищо, което би могло да помогне, но съм готова да говоря с всекиго за Дейзи.
Бош кимна. От седмици не бяха говорили за Дейзи толкова дълго и той се опасяваше да не запрати Елизабет в тъмната спирала на депресията, ако бъде прекалено настоятелен по темата.
7
Оджей — от