Осветете покрива, да видим крие ли се някой там.
Разбрано… до 3 минути
Прието. Превключи на Так 5
Прието. Так 5
В случай че се наложеше да комуникират по радио, тактическият канал бе на непубликувана честота, която не можеше лесно да се намери в интернет.
Балард все още държеше фенерчето на Дайсън. Размаха го, за да привлече вниманието на тримата полицаи на ъгъла на сградата. Освети с лъча му свободната си ръка, изправи три пръста и ги завъртя във въздуха.
Зачакаха. Балард бе почти сигурна, че от идеята й няма да излезе нищо. Ако там горе наистина имаше хора, те вероятно вече бяха забелязали светлините на трите полицейски коли и бяха избягали, докато полицаите се намираха в клуба. Но проверката на покрива с хеликоптер щеше да удовлетвори донякъде Пералта. После Балард щеше да напише доклад до някой от отдел „Взломни кражби“, който щеше да се погрижи да се извърши оглед на покрива през деня и да се види има ли някакви следи от опит или подготовка за взлом.
Балард чу захода на хеликоптера и се приближи до задната стена на сградата, в близост до заграждението за отпадъци. Вдигна ровъра и го превключи на честотата на „Так 5“.
Чакаше. В уличката вонеше на алкохол и цигари и тя дишаше през уста.
Не след дълго лъчът на хеликоптера превърна нощта в ден. Балард вдигна ровъра.
— Нещо там? „Въздух 6“…?
Опря радиостанцията до ухото си, надявайки се да чуе нещо над грохота на ротора. И наистина чу откъслечни думи. Тонът на Хедър Рурк й казваше повече от думите, които не можеше да различи. На покрива май имаше някой.
— … заподозрени… насочват… ъгъла…
Балард свали ровъра и извади оръжието си. Отстъпи назад в уличката и вдигна пистолета си към ръба на покрива. Светлината на хеликоптера беше заслепяваща. Скоро забеляза някакво раздвижване и дочу викане, но все така не можеше да разпознае никакви думи през оглушителния шум. Видя някой да се плъзга надолу по улука. На половината височина човекът се изпусна и тупна на земята. Последва го втора фигура… после трета.
Балард следеше движенията с пистолета си. Скоро и тримата заподозрени хукнаха по уличката.
— Полиция…! Спри на място!
Двама от бягащите замръзнаха като вкаменени. Третият не спря и като стигна до края на уличката, зави наляво към жилищния квартал.
Балард тръгна към двамата спрели и вече вдигнали без подкана ръце. Заповяда им да паднат на колене, а в този момент Дайсън профуча покрай нея и продължи след изчезналия трети беглец. Ерера последва по-младата си партньорка, макар и доста по-бавно от нея.
И докато се приближаваше с вдигнат пистолет, Балард видя, че двамата коленичили пред нея заподозрени са… деца.
— Какво, по дяволите…? — запъна се Дворек, който се бе приближил зад нея.
Балард прибра пистолета в кобура и сложи ръка върху ръката на Дворек, за да го накара да свали своя. Обиколи двамата коленичили и насочи лъча на фенерчето на Дайсън в лицата им. Едва ли имаха и 14 години. И двамата бяха бели, и двамата изглеждаха изплашени. Бяха по тениски и дънки.
Тя осъзна, че е изпуснала ровъра на земята до заграждението за отпадъци.
— Не чувам дори мислите си — извика на Дворек. — Съобщи на хеликоптера, че тук имаме код четири8 и че те могат да останат с преследването на А25.
Дворек се обади и след секунди хеликоптерът се насочи на юг, в посоката на избягалото трето момче. Балард пак насочи светлината на фенерчето в лицата на децата. Едното момче свали едната си ръка в опит да засенчи заслепяващата светлина.
— Не си сваляй ръцете! — предупреди го Балард.
Момчето се подчини.
Балард се вгледа в двете момчета пред себе си и изведнъж се досети за какво са се качили на покрива.
— Не знам сещате ли се, но едва не бяхте застреляни! — кресна тя.
— Съжаляваме, съжаляваме… — извинително каза едното.
— И какво правехте там горе?
— Просто гледахме. Не сме…
— Гледахте? Искаш да кажеш, че сте гледали голи жени?
Видя бузите им да поруменяват от срам под студената светлина на фенерчето. Но знаеше, че това е срам, защото са ги хванали, при това че ги е хванала жена, а не срам, че са се покатерили на покрива, за да гледат през капандурата голи жени.
Погледна Дворек и го видя да се подсмихва. Досети се, че по някакъв начин, дълбоко в себе си, той се възхищава на изобретателността им — момчетата винаги са си момчета, — и за пореден път усети, че в света на мъже и жени никога няма да дойде времето, когато на жените ще се гледа и към тях ще се отнасят като към напълно равни на мъжете.