— Едва ли — отговори Бош. — Кинг и Карсуел не се оказаха особено прилежни ченгета. Карсуел казал на Лусия, че не приложили личните си бележници към досието на случая, защото всичко интересно било в докладите им.
— И аз почувствах, че са такива, докато четях онлайн каквото имаше.
— Като говорим за дневници, аз отворих втори за нещата, които правя.
— Бих искала да го видя.
— В колата ми е. Ще го извадя, като се върнем. Предполагам, че сега ти ще трябва да го водиш, след като си официално назначена.
— Става. Ще го правя. Благодаря.
Бош бръкна във вътрешния джоб на якето си и извади картон за разпит. Плъзна го по масата към Балард, за да го прочете.
— Не каза ли, че нямало нищо интересно? — Тя го погледна въпросително.
— Нямаше — потвърди той. — Този е от по-рано. Прочети го.
Прочете го. Картонът беше открит в 3:30 сутринта на 9 февруари, петък, 2009 година, няколко месеца преди убийството на Дейзи Клейтън. Разпитваният беше мъж на име Джон Макмулън, 36-годишен към датата на разговора, който бе проведен на кръстовището на авенюта „Уестърн“ и „Франклин“. Макмулън нямал криминално досие. Според картона шофирал бял транспортен ван без прозорци марка „Форд“, по чиито стени били изписани цитати от Библията и религиозни послания, регистриран на името на лицензирана благотворителна фондация, наречена „Мисия Лунна светлина“.
Според картона ванът бил паркиран в червената зона, а междувременно Макмулън бил на съседния тротоар, спирал минаващите и ги питал дали биха искали да бъдат спасени с милостта на Исус Христос. Онези, които увъртали, били подлагани на вербална атака, включваща мрачни предсказания, че щели да бъдат изоставени при предстоящото възнесение на небето.
На обратната страна на картона имаше още: „Субектът нарича себе си Йоан Кръстителя. Кръстосва из Холивуд с вана си в търсене на хора, които да кръсти“.
Балард подхвърли картона на масата пред Бош.
— Окей — каза тя. — Защо изчака досега да ми го покажеш?
— Исках първо да проверя това-онова за него — обясни Бош. — Обадих се тук-там, докато ти беше в клуба.
— И?
— И мисия „Лунна светлина“ още съществува, и той е още към нея.
— Нещо друго?
— Ванът… все още се води на негово име и изглежда все още е в движение.
— Окей… само че аз имам купчина картони в участъка, на които са регистрирани двайсетина спирания на ванове. Защо си решил да откраднеш точно този картон?
— Хм… не съм го откраднал. Нали ти го показвам. Това ли наричаш кражба?
— Казах ти, че всички картони остават собственост на ЛАПУ с изключение на онези, които ти позволих да изнесеш тази нощ.
— Окей, добре… Взех със себе си един от картоните, които бях прочел, защото си помислих, че след като приключиш с онова, за което те привикаха, можем да минем покрай „Лунна светлина“ и да видим за какво става дума. И толкова.
Тя свали поглед в чинията си и отново разбута яйцата с вилицата. Не й харесваше как се държи с Бош… толкова придирчива и стриктна.
— Виж — каза Бош. — Чувал бях за теб. Знам, че си натрупала горчилка в участъка. И с мен беше така. Но аз никога не съм предавал партньор, а през годините съм имал доста партньори.
Балард го погледна.
— Партньор? — поиска да се увери тя.
— По случая — уточни Бош. — Не каза ли сама, че искаш да участваш. И аз ти позволих.
— Какво си ми позволил? Случаят не е твой. Той е на ЛАПУ.
— Случаят е на онзи, който работи по него.
Бош отпи глътка от кафето си, но тя забеляза по реакцията му, че вече е изстинало. Той се обърна да погледне назад към кухнята, където се въртеше сервитьорката, и й повдигна чашата си за доливане.
След това се обърна пак към Балард.
— Виж, ако искаш да работиш с мен, добре, нека работим — продължи той. — Ако не… ще работим поотделно и това ще бъде много лошо. Но тези „териториални“ дивотии… точно това е причината нищо никога да не става както трябва. Както е казал един велик човек „Не може ли да се понасяме?“11.
Балард беше на ръба да му се сопне пак, но изведнъж край масата им се материализира сервитьорката с кана кафе в ръката и тя спря, докато им долее. Тези няколко секунди й бяха достатъчни да се успокои и да се замисли над казаното от Бош.
— Окей — каза късо накрая тя.
Сервитьорката остави на масата касовата бележка и се отправи към кухнята.
— Окей какво? — не разбра Бош. — По кой път искаш да продължиш?
11
Думи, изречени от чернокожия Родни Кинг през ТВ камери по време на размириците в Ел Ей през 1991 (Родни Кинг е пребит до смърт от полицаите). — Б.пр.