Бош излезе бързо от гаража, следван по петите от Лурдес. На отсрещния тротоар имаше лавандерия12 с малък паркинг. Още не бяха отворили за клиенти, но на паркинга вече имаше кола — класически стар перленобял „Линкълн Континентал“ с врати за самоубийци13. Окачването му бе паднало толкова ниско, че колата едва ли можеше да преодолее по-високите легнали полицаи. Трима мъже се подпираха на него със скръстени ръце, покрити изцяло с татуировки. Мъжът в средата на групата носеше шапка на „Доджърс“ с плоска козирка и дълга бяла тениска, стигаща до бедрата му. Беше най-дребният от тримата, но явно той беше босът. Бош го позна от снимка в организационната диаграма на санферите в отдел „Улични банди“ на СФПУ. Самият Транкило Кортес.
Без колебание Бош тръгна да пресича улицата.
— Хари, какво правиш? — обезпокоено му прошепна Лурдес отзад.
— Само ще му задам няколко въпроса — обясни Бош.
Когато влязоха в паркинга на пералнята, Кортес се оттласна от колата, изправи се, за да посрещне Бош, и каза учтиво:
— Как сте, полицай?
Бош не отговори. Пристъпи към Кортес и се наведе, за да завре лицето си в лицето на по-ниския от него мъж. Забеляза диамантените обици на двете му уши и двете сини сълзи, татуирани на външното ъгълче на лявото му око.
— Кортес, какво правиш тук?
— Чакам да отвори пералнята — нагло отговори Кортес. — Нали се сещаш, искам да си изпера дрехите и да видя как ще се възстанови бялото благодарение на „Тайд“ и така нататък.
Подръпна тениската си и я нагласи, сякаш се намираше пред огледало.
— Кой ти каза, че сме дошли тук? — попита Бош.
— Хмм… това е добър въпрос — призна Кортес. — Но не съм сигурен, че си спомням. А на теб кой ти каза да дойдеш тук?
Бош не отговори. Кортес носеше шапката си с леко вдигната козирка. Косата около ушите му бе избръсната, като над дясното беше татуирано ВСФ, а над лявото — 13. Усмихна се и клепачите му се затвориха до процепи.
— Махай се оттук! — нареди Бош.
— Арестуваш ли ме, или не? — предизвикателно попита Кортес.
— Да, ще те арестувам за намеса в полицейско разследване. А после, кой знае, може да направят грешка и да те заврат в килия с „Пакоима Флатс“ и ще видим какво ще се случи.
Кортес отново блесна с наглата си усмивка.
— Ще е забавно — отвърна той. — За мен, не за тях.
Бош вдигна рязко ръка, плесна нагоре козирката на шапката на „Доджърс“ и тя излетя на земята. За миг в очите на гангстера премина тъмен гняв. Но погледът му бързо се избистри и Кортес възстанови стандартното си подсмихване. Обърна се към помощниците си и им кимна. Те се оттласнаха от колата и единият отвори задната врата на линкълна, а другият вдигна шапката от земята.
— Е, ще се видим по-късно, приятелче — подхвърли Кортес.
Бош не отговори. Двамата с Лурдес изчакаха линкълнът да се източи от паркинга и да поеме по Сан Фернандо Роуд.
— Хари, защо направи това е шапката? — не се сдържа Лурдес.
Бош игнорира въпроса и отговори със свой.
— Как е разбрал за това? — попита сякаш въздуха.
— Сержант Розенбърг вчера го каза — отговори Лурдес. — Имат съгледвачи навсякъде.
Но Бош поклати глава. Не вярваше, че Кортес се беше появил просто защото му се е обадил някой, който е видял полиция пред гаража.
— Можем да си тръгваме — каза той.
— Какво говориш, Хари? Там вътре се подготвят да свалят стената.
— Кортес злорадстваше. Защо иначе би се показал тук? Сто на сто е знаел, че в стените вътре няма куршуми и следователно ние увисваме.
— Не знам… Струва ми се доста произволно предположение. Той едва ли е толкова умен.
— Така ли? Е, на път сме да разберем.
Пресякоха улицата обратно за сервиза и пред Бош се изправи Том Яро, детективът от участък „Футхил“, който представляваше отдела си, понеже обискът все пак се извършваше на територията на града. Яро беше облечен като за случая, с дънки и черна блуза. Имаше катраненочерна коса, която не изглеждаше никак естествено и бе посипала щедро пърхот по раменете му. Ролята му бе същата като на детегледачка и това малко го изваждаше от равновесие, понеже беше убеден, че не може да свири втора цигулка на далече по-малкия СФПУ. Не знаеше почти нищо по случая, но беше наясно кой е Транкило Кортес и това не можеше да не го обезпокои. И сега държеше да разбере какво всъщност се случва. Бош му даде късата версия:
— Нашият заподозрян някак е надушил за обиска и се яви на сцената, за да наблюдава.
— Това е много кофти — осъдително каза Яро. — Изглежда, имате пробойна.