Не се случи нищо.
Погледна под свода надясно и видя стая, покрай стените на която имаше дивани, а в центъра имаше стол, вероятно за медиатор на дискусионна група. Обърна се, за да провери другата стая. Отсрещната й стена бе покрита с висящи ленти с цитати от Библията и изображение на Исус. В центъра имаше умивалник и разпятие, окачено на порцелановия перваз, където бе оставено място за крана.
Балард влезе в стаята и надникна в умивалника. Беше наполовина пълен с вода. Вдигна поглед към плакатите и видя, че не всички са с образа на Исус. Поне два от тях бяха рисунки на мъжа, с когото се бе запознала тази сутрин.
Обърна се да излезе и едва не се сблъска с Макмулън. Изненадана, тя отстъпи назад, но бързо се овладя.
— Господин Макмулън, издебнахте ме.
— Нищо подобно — възрази Макмулън. — Освен това тук съм „пастор Макмулън“.
— Добре… пастор Макмулън.
— Защо сте тук, детектив?
— Исках да разговарям с вас — Балард се обърна и посочи умивалника: — Предполагам, там вършите работата си.
— Не е работа — поправи я той. — Това е мястото, където спасявам души за Исус Христос.
— Добре, къде са всички? Къщата изглежда празна.
— Всяка нощ търся ново паство. Когото и да доведа, за да нахраня и облека, по това време вече трябва да са напуснали. Това е само… междинна спирка в пътуването към спасението.
— Ясно. Има ли тук място, където да поговорим.
— Елате.
Макмулън се обърна и излезе. Балард забеляза, че е бос. Заобиколиха стълбището и продължиха по къс коридор, който ги изведе в кухня с голяма трапезария с дълга маса за пикник и пейки край нея. Макмулън влезе в странична стая, която първоначално може и да бе играла ролята на килер, но сега се използваше като офис или изповедалня. Беше спартански обзаведена е малка масичка и два сгъваеми стола от двете й страни. На стената срещу вратата имаше хартиен календар със снимка на изумително красиво небе и стих от Библията на този фон.
— Заповядайте, седнете — покани я Макмулън.
Той седна и Балард седна срещу него, като пусна ръка надолу по бедрото си, където бе кобурът.
Забеляза, че стената зад Макмулън е под коркова ламперия. Върху корка имаше колаж от снимки на млади хора, облечени в раздърпани дрехи. Много от тях бяха с мръсни лица, някои имаха липсващи зъби, други гледаха с празни дрогирани погледи, и явно всички те представляваха онова бездомно паство, което Макмулън водеше пред купела за кръщаване. Хората на стената бяха от двата пола и с разнообразна етническа принадлежност, но споделяха едно нещо: усмихваха се пред камерата. Някои от снимките бяха стари и избледнели, други бяха скрити под новите, набучени върху тях. Върху снимките имаше написани на ръка имена и дати. Балард предположи, че това са датите на церемониите на кръщаване и приобщаване към Исус Христос.
— Ако сте тук, за да се опитате да ме разубедите от подаване на оплакване, спестете си думите — започна той. — Реших, че милосърдието е по-добро от гнева.
Балард се сети за думите на Бош, че ще изглежда подозрително, ако Макмулън не се оплаче от действията им официално.
— Благодаря ви — каза тя. — Всъщност дойдох, за да ви се извиня, ако сте се почувствали засегнат. В интерес на истината разполагахме с доста непълно описание на вана, който търсехме.
— Разбирам.
Балард посочи стената зад него:
— Това ли са хората, които сте кръстили?
Макмулън изви леко глава към стената и се усмихна:
— О, само някои. Те са много.
Балард вдигна поглед към календара. Снимката изобразяваше залез в златно и виолетово, а цитатът казваше:
„Предай на Господа пътя си; и се уповавай на Него, и Той ще ти помогне“15.
Погледът й се плъзна надолу по датите и тя забеляза, че в квадратчето на всеки ден има написано число. Повечето числа бяха едноцифрени, но имаше дни, в които числото беше по-голямо.
— Какво означават числата?
Макмулън проследи погледа й.
— Това е броят на душите, които са получили причастие. Всяка нощ преброявам колко души са приели Бога и Спасителя в сърцата си. Всяка тъмна и свята нощ носи нови души на Христа.
Балард кимна, без да коментира.
— За какво наистина сте дошли, детектив? — продължи Макмулън. — Допуснали ли сте Христос в живота си? Вярвате ли?
Балард усети, че е изтласкана в защитна позиция, и отговори:
— Моята вяра си е моя работа.
— Но защо не обявите вярата си? — настоя Макмулън.
15
Вероятно неточен цитат. Възможно е да бъде от „Псалми, 37:5“: „Предай на Господа пътя си; и уповавай се на Него, и Той ще извърши очакването ти“. — Б.пр.