— Само я бутна и влезе, така ли? — поиска да се увери тя.
— Да — потвърди Дилон.
Тя отвори вратата и го подкани с ръка да влезе.
— Сега ми покажи какво направи после.
Дилон сложи върху устата си висящата на шията му маска за филтриране на въздуха и влезе. Балард погледна назад към стоящите навън Фелсен и Торборг. Фелсен току-що бе завършил обаждането си до командира на смяната.
— Ще проверите ли дали има кола за снемане на отпечатъци и кога може да пристигне? — помоли тя.
— Веднага — обеща Фелсен.
— И не си тръгвайте. Ще имам нужда от вас тук.
— Лейтенантът вече ни попита кога ще се освободим — предупреди я Фелсен.
— Кажете му, че ми трябвате — нареди Балард.
Обърна се и влезе след Дилон.
Миризмата на разлагаща се плът все още се стелеше, но бе поотслабнала след предишното й идване. Балард съжали, че е без маска — беше останала в комплекта й в колата за града. Заедно с херметичния й работен комбинезон. Разбра, че работните й дрехи, които бе облякла, ще са неизползваеми след само едно обличане. За щастие костюмът, който бе оставила в химическото предния ден, щеше да е готов сутринта.
— Разкажи ми сега — каза тя. — Как усети, че е взлом? Доколкото си спомням, тук оставихме пълен хаос.
Дилон посочи през рамо към предната стена на дневната. Балард се обърна и видя, че трите окачени една до друга репродукции на червени устни ги няма. Когато Балард се бе обадила на Боби Кларк да й съобщи, че леля й е мъртва, Кларк специално я бе попитала за състоянието на картините и бе споменала, че са работа на Анди Уорхол17 и са редки авторски копия, струващи шестцифрени суми поотделно и дори повече в комбинация.
— Госпожица Кларк специално ме предупреди да внимаваме с картините на червените устни в дневната — каза Дилон. — Така че влизам аз тук, поглеждам — и никакви червени устни. Обаждам се на вас, защото рядко ми се случва да влизам сам в къща и не искам да ме обвиняват за каквото и да било. Ние обикновено работим по двама, но партньорът ми е на друго повикване, а тази госпожица държеше работата да се свърши днес. Когато дойдела тук, не искала да вижда кръв и така нататък. И ми описа какво е направила котката.
Балард кимна, после попита:
— Компанията твоя ли е, или само работиш за нея?
— Моя е — отговори Дилон. — Два камиона, на денонощно разположение. Не сме нищо особено. Може да не е за вярване, но имаме сериозна конкуренция. Страшно много фирми искат да чистят след убийства и така нататък.
— Е, това не е убийство. Как така госпожица Кларк ви е наела чак от Ню Йорк?
— По препоръка от патолога. Раздал съм навсякъде визитки. И не забравям за подаръци по празниците. Препоръчват ме разни хора, без да знам винаги кои. Ще ти дам колкото искаш визитки, ако искаш.
— Напоследък в Холивуд няма много престъпления, а пък и аз съм основно нощна смяна.
— Миналата година имаше едно петорно в „Дансърс“. Падна ми се на мен. Скъсах се от чистене четири дни без почивка и накрая… така и не отвориха заведението пак.
— Знам. Бях там онази нощ.
Дилон кимна и каза:
— Мисля, че те видях по телевизията.
Балард реши да не се разсейват повече.
— Значи, влизаш и виждаш, че картините ги няма, после какво?
— Излязох и ви се обадих обясни Дилон. — После чаках цял час да дойдат, след което те чакаха един час ти да дойдеш. Не съм свършил още никаква работа, а госпожица Кларк каца утре сутрин.
— Съжалявам за това, но разследването е наше… особено сега, след като се разбра, че става дума за сериозна кражба. Надяваме се скоро да дойде колата за снемане на пръстови отпечатъци и ще трябва да снемем твоите, за да ги изключим. Сега ще те помоля да излезеш навън и да изчакаш заедно с другите, докато аз поработя тук.
— И кога ще мога да започна?
— Ще гледам да получиш разрешение максимално бързо, но не вярвам да можеш да влезеш днес тук. Някой ще трябва да огледа подробно текущото състояние в компанията на госпожица Кларк, когато тя се появи.
— Мамка му.
— Съжалявам.
— Вече го каза няколко пъти, но аз не получавам пари за съжаления.
Балард разбираше проблемите му като собственик на компания.
— Е… дай ми няколко от визитките си и ще ги използвам при всяка възможност.
— Виж, за това ще съм ти благодарен, детектив.
Балард го изпрати до вратата и попита Фелсен за колата за отпечатъци. Той й каза, че щели да пристигнат до петнайсет минути, но от личен опит Балард знаеше, че това време, особено за тази кола, трябва да се удвоява. Колата обслужваше цялото Западно бюро, а работата се вършеше от техник по снемане на латентни отпечатъци, който бе на разположение на всички, като се започнеше с престъпления срещу личната собственост и се стигнеше до тежки престъпления. Не беше преувеличение да се каже, че колата никога не спираше да обикаля.
17
Анди Уорхол (1928-87) — американски художник, авангарден кинорежисьор и звукозаписен продуцент, представител на течението попарт. В центъра на неговото творчество е най-общо американската култура и неговата представа за американските ценности. — Б.пр.