По-голямата част от деня бе минала в наблюдение на обсадения от пациенти кабинет, където практикуваше Енрикес. И Бош, и Лурдес бяха игнорирали позвънявания от детективите на шерифството Ланарк и Бойс. Докато наблюдаваха сградата с медицинския кабинет и регистрирания на името на Енрикес мерцедес, който бе паркиран пред нея, се опитваха да разгадаят откъде изтича информацията за разследването.
Имаше две възможности: или някой бе подсказал на санферите, че Мартин Перес сътрудничи на полицията, или Перес се бе изпуснал пред познат или член на семейството и така се бе издал.
Бош и Лурдес вярваха, че по-вероятно е първото, и се заловиха да разглеждат възможностите, като отхвърляха едни и задълбаваха в други.
Бош бе споменал за подозренията си спрямо Том Яро — детектива от ЛАПУ, придаден към случая в ролята на координатор във връзка с изпълнението на заповедта за обиск, но Лурдес бе изтъкнала, че Яро не е разполагал с достатъчно информация, за да предизвика елиминирането на Перес. Освен това нали точно Яро бе обърнал внимание на Бош и Лурдес, че Кортес наблюдава развитието на обиска от паркинга на пералнята. Това можеше да бъде искрено предупреждение или част от по-коварен план, имащ за цел да утвърди Яро като част от екипа на Бош.
— Яро беше на оперативката за изпълнението на заповедта за обиск — напомни Лурдес. — Но тогава изобщо не стана дума за твоя източник, а в заповедта Перес бе упоменат като „Джон Доу“18. Така че Яро нямаше нито име, нито адрес и изобщо, ако питаш мен, подозренията към него са само защото нямаме друг по-добър кандидат.
Това насочи разговора малко конфузно към СФПУ. Много от полицаите в участъка бяха от Сан Фернандо, а беше практически невъзможно да израснеш в град с площ някакви си пет-шест квадратни километра, без да познаваш някой, който да е членувал в Санфер. От друга страна, подобна връзка можеше да изиграе и положителна роля. Много полицаи допълваха досиетата с информация за бандата след разговори на улицата със свои стари познати. Братовчедът на Лурдес Хосе бе подобен пример и тя не можеше да си спомни случай от своята кариера в участъка, когато е изтичала информация в обратната посока.
Което на свой ред направи разговора още по-неудобен за Бош. Какво бе направил той, което би могло да разкрие предателството на Перес спрямо санферите?
Бош нямаше представа. Да, често оставяше лаптопа си в килията, която използваше за офис. Но самата килия винаги бе заключена, а компютърът му бе надлежно защитен с парола. Знаеше, че и двете мерки са преодолими, но му се струваше като химерна заплаха някой член на бандата Санфер да пробва подобно проникване.
— Трябва да е нещо друго — каза той. — Дали да не се върнем пак на Перес? Знае ли човек? Може да се е обадил на някого, да се е похвалил, че е допринесъл за краха на Кортес? Защо приемаме по подразбиране, че Перес е изключително умен?
— Възможно е — съгласи се Лурдес, но тонът й издаваше, че изобщо не е убедена.
Победени в усилието да измислят решение или поне да стигнат до единодушие в кого да се усъмнят, двамата се умълчаха и това продължи до момента, когато забелязаха един мъж да се приближава до мерцедеса на Енрикес.
Проследиха доктора на север и в Хънтингтън Истейтс, където той влезе в гараж до двуетажната си къща с колонада отпред. Гаражът бе пристроен към къщата и детективите загубиха Енрикес от поглед в мига, в който автоматичната врата на гаража се спусна.
— Това ли е според теб? — попита Лурдес. — Прибрал се е и повече няма да излиза?
— Ако е работил върху стрелеца тази сутрин, може да очакваме да го прегледа контролно в някакъв момент — замислено каза Бош.
— Ако не е умрял.
— Това винаги е възможност.
— Или ако е в къщата му.
— Да, и това е възможно, разбира се.
— Значи… оставаме?
— Аз оставам. Ако те чака работа, можеш да слезеш и да използваш „Юбер“. Ще те известя, ако той предприеме нещо.
— Не, няма да те оставя тук сам.
— Не е кой знае какво. И без това е малко вероятно.
18
В американското правораздаване Джон/Джейн Доу са служебни имена за многократна употреба, когато истинското име на дадено лице е неизвестно или съзнателно се прикрива — Б.пр.