Балард погледна и видя, че бутонът на ключалката в горната част на шкафа наистина е в отключена позиция. Повечето детективи държаха документацията си заключена.
— Имате ли някакъв документ за самоличност?
— Разбира се — каза Бош. — Но за ваше сведение аз съм полицай, така че имам пистолет от лявата страна и ще го видите, когато бръкна, за да извадя картата си. Окей?
Балард пак посегна към пистолета си и каза:
— Благодаря за предупреждението. Хайде да забравим засега за картата. Нека първо обезопасим оръжието. Тогава ще…
— О, здрасти, Хари!
Балард погледна надясно и видя Мънроу, началника на смяната, да влиза в стаята на отряда. Мънроу беше слаб мъж и все още вървеше с ръце близо до колана си като полицай на улицата, макар рядко да напускаше сградата на участъка. Беше модифицирал колана, така че да носи само пистолета си, както се изискваше по устав. Цялата останала обемиста екипировка беше оставена в чекмеджето на бюрото му. Мънроу не беше на възрастта на Бош, но имаше мустаци в стила на полицаите през 70-те и 80-те години.
Той погледна Балард, разчете позата й и попита:
— Какво става, Балард?
— Този влезе тук и започна да рови из досиетата — обясни тя. — Не знаех кой е.
— Можеш да се успокоиш — каза Мънроу. — Той е от нашите. Работеше тук, в „Убийства“. Някога, когато имахме такъв отдел.
После погледна Бош й попита:
— Какво, по дяволите, правеше, Хари?
Бош сви рамене.
— Просто проверявах старите си чекмеджета. Да ти кажа, писна ми да вися.
— Е, Дворек е тук и чака в залата за докладване — каза Мънроу. — И искам двамата с него да говорите сега. Не ми се ще да го изтеглям от улицата. Той е от най-добрите ми момчета и го искам обратно там.
— Ясно — каза Бош.
Бош последва Мънроу до предния коридор, който водеше към офиса на смяната и към стаята за писане на доклади, където ги чакаше Дворек. Когато стигна до вратата, Бош погледна към Балард и кимна.
След като излязоха, Балард отиде при чекмеджето, което Бош последно бе гледал. Върху него имаше залепена с тиксо визитна картичка — така всички маркираха чекмеджетата си.
ДЕТЕКТИВ СИЗЪР РИВЕРА
Отдел „Сексуални престъпления“, Холивуд
Провери какво има в чекмеджето. Беше пълно само наполовина и папките бяха паднали напред, вероятно докато Бош беше ровил сред тях. Тя ги притисна обратно назад и погледна надписаните от Ривера разделители. Бяха основно имена на жертви и идентификатори на разследвания. Няколко бяха маркирани с главните улици на територията на участък „Холивуд“, вероятно съдържащи различни сигнали за подозрителни дейности или лица.
Затвори чекмеджето и провери другите две над него — бе чула Бош да отваря поне три. Бяха като предишното и съдържаха папки, сортирани по имената на жертвите, конкретното сексуално престъпление и номера на делото. В предната част на най-горното чекмедже забеляза кламер, който бе огънат и извит. Огледа ключалката на горния ъгъл на шкафа. Беше стандартен модел и тя знаеше, че би могла лесно да бъде отворена с кламер. Защитата на самите записи не беше приоритет, тъй като те се съхраняваха в строго охраняван полицейски участък.
Балард затвори чекмеджетата, натисна бутона за заключване и се върна на бюрото, зад което бе седяла. Продължаваше да е заинтригувана от среднощното посещение на Бош. Наясно бе, че е използвал кламера, за да отключи шкафа, и това показваше, че интересът му към съдържанието на чекмеджетата не се дължи на обикновено любопитство. Носталгичната му история за разглеждане на старите му досиета бе лъжа.
Взе чашата си за кафе от бюрото и тръгна по коридора към стаята за почивка на първия етаж, за да си долее. Стаята беше празна, както обикновено. Напълни чашата си и я понесе по коридора към офиса на дежурния. Лейтенант Мънроу седеше зад бюрото си и гледаше екран, изобразяващ картата на територията на отдела и джипиес маркери за патрулните единици там. Усети присъствието на Балард чак когато тя застана зад него.
— Спокойно ли е? — попита тя.
— Засега — отговори Мънроу.
Балард посочи групичката от три джипиес локатора на едно и също място.
— Какво става там?
— Това е камионът на „Марискос Райес“. Имам там три патрула с код седем3.
Беше почивка за хапване край фургон за закуски на „Сънсет“ и „Уестърн“. Това подсети Балард, че не е ползвала почивката си и е гладна. Но не беше сигурна, че иска морски дарове.
— Та какво иска Бош?
— Да говори с Реликвата за някакъв труп, открит преди девет години. Това за мен е индикация, че Бош разследва случая.