Питаше се кои са „дъждовните“ според Фармър. Хора, които не се вписват в обществото? Хора, които се нуждаят от дъжда?
Ровърът й изпищя — лейтенант Мънроу я викаше в диспечерския си офис. Тя избра заобиколния път — първо по задния коридор на участъка и чак след това по предния. Това й даваше възможност да види кои са в участъка и може би да почувства какво става, преди да говори с Мънроу.
Но участъкът бе безлюден, както впрочем бе обичайно повечето нощи. Мънроу я чакаше прав зад бюрото си, загледан в дъската за разпределение, показваща местоположението на коли и персонал в района. Не вдигна поглед, но разбра, че е влязла при него.
— Балард, имаме ситуация и искам да отидеш там и да я разрешиш.
— За какво става дума?
— Имаме обаждане от жена, която твърди, че се е заключила в банята си някъде в Маунт Олимп. Казва, че била изнасилена, но успяла да се добере до банята с телефона си. Според думите й мъжът бил още там и се опитвал да разбие вратата. Изпратих две коли и сержант. Те са влезли и познай кой е мъжът? Шибаният Дани Монахан. Накратко казано, имаш „моята дума срещу неговата“ и те искам там да се оправиш.
— Закарали ли са жертвата в центъра за изнасилени?
— Не. Тя още е там. И не само това, но успяла да си вземе душ, докато била в банята.
— Мамка му! Въпреки това е трябвало да я транспортират.
— Те не са сигурни, че тя е жертва, Балард. Просто иди там и виж с очите си. Това би трябвало да е точно по твоята част.
— Това пък какво означава?
— Разбирай го както искаш. Заминавай… и този път не си забравяй ровъра.
Подаде й един лист. На него беше написан адресът и името на подалата сигнала — някоя си Клои Ламбърт, 22-годишна.
След пет минути Балард караше към хълмовете.
Мразеше случаи, в които са замесени знаменитости. За тях реалността винаги бе по-различна. Животът им не беше нормален. Дани Монахан беше гастролиращ комик, който бе натрупал голяма популярност през последните пет години с подкастове20 и специални програми по кабелни телевизии, а отскоро и с поредица комедийни филми, които постоянно преминаваха стомилионния праг по приходи от билети. Той представляваше тройна заплаха и сериозен противник в Холивуд. Изглеждаше напълно естествено за такъв като него да живее в онази част на Холивуд, която бе известна като Маунт Олимп.
Кварталите на Маунт Олимп покриваха предния десен склон на каньона, където големите домове надничаха към светлините на града долу в равното. Балард влезе в алеята на къща на „Електра Драйв“ и паркира зад една от патрулните коли.
Пресрещна я сержант Дворек.
— Тази нощ няма да ти трябва скафандър, Сали Райд.
— Прекрасно — отвърна Балард. — А какво ще ми трябва?
— Предполагам… мъдростта на Соломон. Според нея той бил сексбандит и тя искала да му извърти едно „Аз също“21.
— Защо не я транспортирахте до центъра за изнасилени, Стан?
Дворек вдигна ръце, сякаш за да я успокои.
— Само по-кротко, по-кротко, моля те. Не исках да подавам официално сигнал, защото тогава имаме заведен случай и животът и кариерата на този човек отиват по дяволите.
Подобна мъжка солидарност не бе изненада за Балард. Но моментът не бе подходящ да се конфронтира с Дворек.
— Окей, къде са те? — попита тя.
— Монахан си седи кротък в домашния си кабинет, а момичето е…
— Момичето?
— Добре де, жената… каквато и да е. Тя е в кинозалата от другата страна на къщата. Никой не е докосвал нищо в банята, нито е разговарял със заподозрения.
— Добре, правилно сте постъпили. Първо ще говоря с жената. Води.
Дворек тръгна пред нея в необятната къща, в която си даваха среща кръгли форми с различни размери. Централният кръг беше най-висок. Стълбищната площадка беше висока поне два етажа.
— Натам — ненужно поясни Дворек.
Минаха през просторна зона за забавление с малка сцена и микрофон на стойка в единия ъгъл, където според Балард Монахан репетирал моноспектаклите си или давал представления за поканените гости и приятели. След това влязоха в коридор и се отправиха по него към разтворена врата, в прохода на която една униформена полицайка, Джина Гарднър, бдеше на пост.
— Здрасти, Джи поздрави я Балард, когато минаха покрай нея.
Влезе в домашен театър, в предната част на който имаше киноекран със спусната завеса. Четири реда плюшени кресла, общо дванайсет на брой, бяха подредени амфитеатрално. По стените висяха афиши от филми на Монахан.
20
Аудио- или видеоклипове със специализирано (обикновено тематично) съдържание, които могат да се изтеглят по интернет от интересуващите се за офлайн слушане/гледане — Б.пр.
21
Кампанията-движението #МеТоо (с много местни алтернативи) е срещу сексуалното насилие особено на работните места — Б.пр.