Извървяха в мълчание пътя до склада, взеха по един кашон и тръгнаха обратно към участъка. На излизане Балард се обърна и огледа оценяващо оставащите в коридора кашони. Бяха ги преполовили.
По обратния път Бош спря за момент да си поеме дъх, остави кашона си на капака на багажника на една от полицейските коли и се оплака:
— Коляното ме върти. Правя си акупунктура, когато се случи. Но сега просто не мога да намеря време.
— Може би трябва да смениш ставата.
— Вероятно. Но това ще ме извади от играта за дълго. И може повече да не се върна в нея.
Взе кашона и продължиха по пътя си.
— Мислех си… — проговори той. — Помниш ли програмата ГРАСП22… беше ли вече тук тогава?
— Бях в патрулите — отговори Балард. — „Вникни в престъплението“… или нещо подобно, сега си спомням. Не беше ли някаква пиар инициатива?
— Ами, да… но мисля, че по времето на Дейзи все още беше в ход. И си помислих какво се е случило с всички онези данни, които събраха тогава. Ако все още са някъде, можем с тяхна помощ да погледнем от друг ъгъл на случилото се и кой е бил тогава в Холивуд.
ГРАСП беше наистина пиар трик по идея на бивш началник, който тогава бе поел юздите на управлението и бе излязъл с предложението за „мозъчен тръст“ на правоохранителните органи с идеята да се анализират престъпленията на база географското им разпределение, за да се определи как най-ефективно да се разпределят ресурсите на полицията. Инициативата бе рекламирана шумно от управлението, но се бе споминала без същите фанфари по-късно, когато се бе появил новият началник с новите си идеи.
— Честно казано не си спомням за какво точно ставаше дума — призна си Балард. — Аз бях патрулна в „Пасифик“ и само помня, че попълвах купища формуляри… някаква географска информация, ако не бъркам.
— „Програма за безопасност на географска база“23 — разшифрова съкращението Бош. — Измислица на момчетата от отдел АСС24.
Тя се разсмя.
— Не си ли чувала за тях? Там са десет души на пълен работен ден.
Балард се разсмя, повдигна коляно, за да подпре на него кашона си, и отключи вратата на участъка. Бутна я с дупе и пусна Бош да мине пред нея.
Тръгнаха по коридора.
— Ще погледна папките на ГРАСП — обеща тя. — И ще започна от офиса на задниците.
— Дръж ме в течение.
Когато седна на мястото си, Балард видя на бюрото синя папка.
— Това пък какво е?
— Обещах ти да започна нов дневник на убийството по това разследване — напомни й Бош. — Реших, че би било уместно да добавиш някои неща в него, може би на хронологичен принцип. И прецених, че е добре ти да го водиш.
В папката със спирала имаше само няколко доклада. Единият беше резюмето на Бош за разговора му със супервайзъра на „Америкън Сторъдж Продъктс“ за контейнера, в който той смяташе, че е било натъпкано тялото на Дейзи Клейтън.
— Добре — каза тя, — ще напечатам всичко, с което разполагам, и ще го включа тук. А иначе вече водя онлайн хронологичен дневник.
Затвори с щракване папката и видя, че е стара, сините пластмасови корици вече бяха избелели. Бош я бе взел от стар дневник на нечие убийство и това не я изненада. Досещаше се, че той пази архива на поне няколко стари случая в дома си. Беше от детективите, които го правят.
— Закри ли случая, от който си я взел? — попита тя.
— Да — отговори Бош.
— Добре.
Хванаха се на работа. Не постъпиха повече сигнали, изискващи намесата на Балард. Тя свърши с въвеждането на доклада си и се присъедини към Бош. До разсъмване бяха приключили с двата донесени от склада кашона и бяха добавили нови петдесет картона към купчинката за по-подробно разглеждане, но не чак толкова важни, че да изискват незабавни действия. Докато прехвърляха картоните, Бош й разказваше истории за работата си в отдел „Убийства“ на участък „Холивуд“ през 90-те години. Направи й впечатление, че той, а в някои случаи и медиите, бяха кръщавали доста от случаите: „Жената в куфара“, „Безръкият мъж“, „Майсторът на кукли“ и т.н. Това оставяше впечатлението, че по онези времена убийствата са били събитие. В сравнение сега сякаш не се случваше нищо ново или поне нищо шокиращо.
Балард сложи заделените „специални случаи“ в новата папка.
— Ще ги прибера в моето шкафче и отивам в сервиза. Искаш ли да дойдеш с мен?
— Не — отказа Бош. — Всъщност искам, но мисля, че е по-добре да се кача в Долината и да видя докъде сме стигнали. А по пътя може да проверя дали ще могат да ми забият няколко игли в коляното.
— В такъв случай ще се чуем по-късно. И ще ти съобщя какво съм разбрала.
24