— Сигурен ли си? — усъмни се Сиско. — Понякога само плясват тези доктори през ръцете и ги оставят да си работят.
Бош си спомни как Джери Едгар разказваше колко трудно било да извадиш завинаги от бизнеса докторите шарлатани и „фабриките“ за хапчета и каза:
— Ще ти се обадя след малко.
Прекъсна и отвори списъка с контактите на телефона си. Намери номера на бившия си партньор, позвъни му и Едгар му отговори веднага.
— Хари Бош — разнесе се гласът му. — Човекът, който каза, че ще чуваме, но му трябваха не знам колко месеца да го направи.
— Съжалявам, Джери — извини се Бош, — бях доста зает. Но имам въпрос към теб. Помниш ли онази клиника, където миналата година намерихме Елизабет Клейтън?
— Да, „Шърман Уей“.
— Ти каза, че ще я затвориш. Случи ли се това?
— Чакай малко… Казах само, че ще се опитам да я затворя. Тази работа не е толкова лесна, Хари. Разказвал съм ти колко…
— Знам — колко много бюрокрация има. Значи ми казваш, че година по-късно онова място продължава да работи.
— Заведох случая, свърших работата, предадох папката. Лицензът за упражняване на практика е, както се изразяваме, под „административен надзор“. Така че чакам комисията да се произнесе.
— А междувременно онзи тип, когото видяхме там, типът, който се маскира като доктор, продължава да пише рецепти.
— Не съм проверявал конкретно, но най-вероятно е така.
— Благодаря, Джери. Трябва да затварям.
— Хари…
Бош затвори. Преди да се обади пак на Сиско, извади от портфейла си кредитната си карта, която бе използвал, за да открие „Юбер“-акаунта на Елизабет. Позвъни на телефонния номер на гърба й и помоли служителя да му прочете списъка на последните покупки. С изключение на едно плащане на „Юбер“ от тази сутрин всички останали бяха негови.
Бош взе телефона на Елизабет от масата за хранене. Отвори приложението на „Юбер“ и видя формуляра за оценка на шофьора, който бе взел Елизабет сутринта. Бош му даде пет звезди, после чукна на връзката „Моите пътувания“ и му бе показана карта на маршрута от сутринта и адреса на дестинацията. Явно Елизабет се бе обадила на „Юбер“ и бе оставила телефона, когато колата бе пристигнала. Дестинацията бе автогара на „Грейхаунд“25 в Северен Холивуд.
Привидно изглеждаше, че Елизабет е напуснала града с автобус на „Грейхаунд“, но Бош познаваше района, защото години наред бе имал случаи, които го бяха отвеждали до автогарата и околностите й. Знаеше, че в квартала се навъртат много приходящи, след които и наркомани, както и че там има няколко частни аптеки, обслужващи клиниките.
Обади се пак на Войчеховски и му каза:
— Мястото, от което я изрових, продължава да работи. Но аз я проследих по таксито на „Юбер“, което е извикала тази сутрин, до автогара в Северен Холивуд. Така че сега вече може да е в Модесто. Или…
— Или какво?
— Ти сам каза, че наркоманите се връщат на местата, които познават. Районът около автогарата е доста… неприятен. Много клиники, аптеки и наркозависими. Има един парк до Сто и седемдесета, където се навъртат.
Момент мълчание; после Сиско каза:
— Ще се видим там.
Балард
25.
След като прекара деня с Ейрън и Лола, Балард тръгна за центъра, където имаше уговорена вечеря, преди да застъпи смяната, с Хедър Рурк, наблюдателката насочвачка от хеликоптера, в „Дени“ пред входа на „Пайпър Тек“, на чийто покрив бе площадката за излитане на звеното за въздушно наблюдение на ЛАПУ.
Балард и Рурк се срещаха веднъж-дваж месечно, преди да застъпят съответните си смени. Малко по малко между тях се бе създала трайна връзка. И двете работеха нощна смяна и Рурк доста често бе партньор на Балард в небето в ролята на наблюдател и подкрепление. Първата им вечеря бе по предложение на Балард след като Рурк бе забелязала човек с качулка, който бе чакал Балард в засада, когато тя бе отишла да провери сигнал за обир. Оказало се бе, че заподозреният вече е бил арестуван от Балард заради опит за изнасилване. Бяха го пуснали под гаранция до слушане на делото и той сам бе подал фалшивия сигнал с надеждата, че точно Балард ще се отзове на него.
Рурк обаче бе забелязала топлинната сигнатура на екрана на ИЧ-камерата в хеликоптера и бе предупредила Балард по радиото. Закачуленият бе арестуван след кратко преследване. След това Рурк бе насочила Балард до сака, захвърлен от бягащия мъж. В него имаше пълен комплект за изнасилване — тиксо, белезници и свински опашки. След последвалия арест мъжът бе намерен за опасен за обществото и му бе отказана гаранция.
25
Пълното име е „Грейхаунд Лайнс“ — компания за междуградски автобусни превози (същ. от 1914 г.), обслужваща над 3800 дестинации — Б.пр.