По време на срещите си Балард и Рурк разменяха клюки за участъка. Още в началото Балард бе разказала на Рурк за изпадането си в немилост в отдел ОиУ, но на следващите им срещи повече бе слушала, отколкото говорила, понеже работеше предимно сама и обикновено се срещаше с едни и същи хора в Късното шоу на „Холивуд“. Рурк обаче бе част от по-голямо звено, което обслужваше осемнайсет хеликоптера — най-голямото в страната полицейско звено за въздушно наблюдение. Към звеното гравитираха ветерани, понеже работното време бе фиксирано, а заплатата включваше добър бонус за рискованата работа. Така че тя чуваше в стаята за почивка много клюки от полицаи е връзки в цялото управление и с готовност ги споделяше с Балард. Бяха като женски клуб е двама членове.
Балард винаги поръчваше закуска, понеже беше гарантирано, че няма да се разочароват. Бяха избрали „Дени“, защото, от една страна, заведението бе удобно за Рурк, а от друга, бе елемент от вечната благодарност на Балард към Рурк заради предупреждението за изнасилвана. Освен това и двете бяха фенки на филма „Живот на скорост“26, а това бе мястото, където главната героиня работеше като сервитьорка.
Балард разказа на Рурк за включването си в разследването на убийството на Дейзи Клейтън и за срещата си с Хари Бош. Рурк не го познаваше и не бе чувала за него.
— Странно е — сподели Балард. — Харесва ми да работя с него и мисля, че мога да науча доста. Но в крайна сметка нямам усещането, че мога да му имам доверие. Струва ми се, че май не споделя с мен всичко, което знае.
— С мъжете трябва да се внимава — предупреди я Рурк. — Както на работа, така и в живота.
Рурк беше в зелената си униформа за полети, която добре се съчетаваше с червеникаво кестенявата й коса, поддържана късо, както се практикуваше от повечето познати на Балард полирайки. Беше дребничка и не по-тежка от 45 килограма, което със сигурност бе плюс за въздушно звено, където теглото бе важен фактор при излитане и за разхода на гориво.
Рурк повече се интересуваше от другите случи на Балард, както и за случилото се на земята тогава, когато тя бе помагала от въздуха, така че Балард й разказа за мъртвата жена, чиято котка бе изяла лицето й, и за невръстните воайори на покрива на стриптийз бара.
Когато стана време за работа, Балард плати сметката, а Рурк предупреди, че следващия път е неин ред.
— Обаждай се, когато имаш нужда от мен — напомни й тя както обикновено на раздяла.
— И да летиш като орел — пожела й Балард също както обикновено.
Когато седна за волана, Балард осъзна, че сбогуването й с Рурк й бе напомнило за Орела, който бе кръстен заедно с Дейзи Клейтън. Беше забравила да проучи каквото може да се намери за него и реши да го направи, когато се върне в участък „Холивуд“, където можеше да потърси прякора му в съответната таблица в базата данни.
Провери телефона си за евентуално обаждане от Бош, докато бяха вечеряли. Нямаше съобщения и тя се запита дали той ще се появи тази нощ. Насочи се по магистрала 101 към изхода за „Сънсет“ и стигна в „Холивуд“ два часа преди началото на смяната. Искаше да е там преди диспечерът на следобедната смяна да си е тръгнал. Искаше да говори с лейтенант Габриел Мейсън, който работеше като диспечер и бе служил като сержант допреди девет години, когато го бяха назначили за координатор от страна на „Холивуд“ към програмата ГРАСП.
Понеже „Холивуд“ бе най-натоварен по време на следобедната смяна — тя на свой ред обхващаше времето от три следобед до полунощ, — всъщност имаше двама лейтенанти, който бяха супервайзъри на смяната. Мейсън бе един от двамата, а Хана Чавес бе втората. Балард не познаваше Мейсън много добре, понеже краткият й стаж в следобедната смяна бе преминал предимно в контакт с Чавес. Реши да говори с него, без да го увърта.
Откри го в стаята за почивка да преглежда разстланите на масата графици за разпределението. Приличаше на деловодител — с очила и черна коса, сресана на път отляво. Униформата му изгледаше чисто нова.
— Лейтенант — поздрави го Балард.
Той вдигна поглед, видимо подразнен от прекъсването, но щом я видя, раздразнението му изчезна.
— Бързо дойде. Благодаря.
— Искал си да ме видиш?
— Да, и ти оставих съобщение. Не си ли го прочела?
— Не. За какво става дума? Всъщност дойдох да те питам нещо.
— Искам да провериш един случай за социална помощ.
26
Ориг. заглавие