— Добре… благодаря, лейтенант.
Балард стана и излезе от стаята.
26.
Вкара паролата си и влезе в базата данни на управлението, за да види какво има там за човека, подписал с Орела снимката си в мисия „Лунна светлина“. В базата данни имаше таблица на прозвищата, включваща хиляди прякори, взети от докладите по престъпления, записите за арест и разпитите на терен.
Оказа се, че Орела е популярно прозвище — първоначалната й заявка извади 241 записа. Тя ги филтрира до 68 имена, като ограничи търсенето до мъже от бялата раса с над 30-годишна възраст. Разполагаше със снимката отпреди девет години, която бе взела временно от мисията, за да я подпомогне в начинанието. Изобразеният на нея мъж изглеждаше някъде на 25, което го правеше над 30 към момента. Тя прецизира още, като елиминира всички, които бяха над четирийсет.
Останаха 16 имена и тя се захвана да изтегля всички доклади и снимки на тези хора. Това й позволи бързо да отстрани онези, които не приличаха на човека от снимката, дадена й от Йоан Кръстителя. Успехът дойде с единайсетия в списъка — казваше се Денис Игълтън27 и беше на 37. Снимките от много му арести бяха от периода между 2008 и 2013 година и отговаряха на лицето на човека от снимката, която имаше.
Тя изтегли и започна да разпечатва всички доклади в базата данни, свързани с Игълтън. Той имаше досие с многобройни арести за наркотици и безделничество, но само в един случай бе ставало дума за насилие — нападение при утежняващи обстоятелства през 2010 година, което бе преквалифицирано на „нанасяне на побой“. Откри и цифровизиран доклад, написан от Тим Фармър през 2014 година — последната му година на работа. Разделът „Резюме“ включваше уникалния поглед на Фармър върху улиците на Холивуд и по-специално този техен обитател.
Това не е първият път, нито е последният, когато пътищата ни с Орела се пресичат.
Дълбока, злокачествена река на омраза и насилие тече във вените му.
Усещам я, виждам я.
Той чака. Той мрази. Той обвинява света за крушението на всяка надежда.
Страх ме е за нас.
Балард прочете това откровение на Фармър два пъти. Беше написано пет години след убийството на Дейзи Клейтън. Възможно ли бе това пулсиращо, чакащо насилие, забелязано от Фармър у Игълтън, да е било изпуснато от контрол през 2009-а? Дали вместо бъдещето Фармър не бе видял миналото?
Прекара следващия половин час, мъчейки се да открие Игълтън, но не намери нищо. Нямаше шофьорска книжка, нямаше регистрирани арести. Последният известен запис за него бе попълненият от Фармър КРТ. Той бе спрял Игълтън и го бе разпитал, след като го бе забелязал да се шляе пред входа на „Метро“ на булевард „Холивуд“. В полето „Професия“ Фармър бе попълнил „Просия“. Нямаше индикации Игълтън да е още жив или вече мъртъв, единственото сигурно бе, че е изпаднал от електронната карта.
Вече минаваше полунощ и бе време да се заеме с проверката, която й бе възложил лейтенант Мейсън. Използва шаблон на формуляра „Издирва се“, за да сглоби заявка, че е търсен за разпит, която щеше да стигне до всички полицаи. Прикрепи трите му последни снимки, изпрати пакета на принтера и излезе от акаунта си. Вече можеше да тръгва.
Първата й спирка бе в диспечерския офис, за да даде на лейтенант Мънроу заявката за издирване на Игълтън и да му каже, че напуска участъка, за да се погрижи за проверката по искане на социалните служби. Мънроу й каза, че полицаите, изпратени да патрулират във въпросния район, приключват с дребен проблем и че когато се освободят, ще ги изпрати на адреса.
Изчезналият мъж се казваше Джейкъб Кейди. Жилището му бе в четириетажен блок на „Уилоуби“, само на една пряка от границата със западен Холивуд. Балард спря до тротоара и се огледа за подкреплението. Не видя никого и използва ровъра си, за да провери при Мънроу, който й съобщи, че полицаите още не са приключили с текущата си задача.
Балард реши да изчака десетина минути, преди да влезе сама. Извади телефона си и провери есемесите. От Бош продължаваше да няма отговор на съобщението й относно Йоан Кръстителя, а и Ейрън Хейс не бе реагирал на запитването й как се чувства. Беше след полунощ и тя не искаше да му праща нов есемес, за да не го събуди.
След това прегледа електронната си поща и видя, че е получила отговор на имейла, който бе изпратила до Скот Колдър. Отвори го и се увери, че се е свързала с правилния Скот Колдър и че той би бил щастлив да се срещнат в офиса му рано на следващата сутрин, за да обсъдят вече прекратената програма ГРАСП на ЛАПУ. В имейла бе указан адресът — сградата „Витерби“ на Маклинток Авеню — и се уточняваше, че графикът му позволява да се видят в осем сутринта.
27