Макар да бе казала, че е щастлива да не довърши случая, Балард смяташе доброволно да предложи помощта си в търсенето на Джейкъб. Просто знаеше, че трябва да е там.
Смяната й свършваше в седем, но тя успя да изпрати с имейл доклада си на детективите от Западното бюро час преди това, така че двамата с Бош тръгнаха за центъра по-рано. Закусиха в едно от скъпите заведения точно срещу участъка „Рампарт“. Не говориха много за текущия случай. Вместо това всеки разказа на другия за преживяното в ЛАПУ. Бош бе обиколил доста места, преди да прекара няколко години в „Убийства“ и да завърши кариерата си в ОиУ. Сподели с нея, че има дъщеря, която следва в Ориндж.
Споменаването на дъщеря му подсети Бош да извади телефона си.
— Не ми казвай, че смяташ да й пратиш есемес — не повярва Балард. — Няма студент, който да е станал толкова рано.
— Просто проверявам къде е — обясни Бош. — Искам да се уверя, че е в квартирата си. Тя е на двайсет и една и аз го правя, за да се безпокоя по-малко, но всъщност се получава точно обратното.
— Тя знае ли, че можеш да я следиш?
— Да, разбрали сме се — аз мога да следя нея, а тя мен. Може и да се заблуждавам, но си мисля, че тя се тревожи за мен толкова, колкото и аз за нея.
— Това е хубаво, но знаеш ли, че тя може просто да остави телефона в квартирата или общежитието и ти само ще си мислиш, че е там?
— Така ли? — изненада се Бош. — Не се бях сетил.
— Извинявай — каза Балард. — Но когато бях в колежа, баща ми можеше да ме следи по телефона и аз невинаги го вземах със себе си.
Бош затвори телефона.
Плати сметката, както бе обещал, и тръгнаха към университета. По пътя Балард му разказа за Денис Игълтън и как бил взет в буса на „Лунна светлина“ в същата нощ с Дейзи Клейтън. Поясни, че между двамата не е имало някаква връзка с изключение на това, че Игълтън бил престъпна твар и тя искала да го разпита, ако бъдел открит.
— Тим Фармър е говорил с него — завърши тя. — Написал е в картона за разпит, че Орела бил пълен с „омраза и насилие“.
— Но няма досие на насилник, така ли? — попита Бош.
— Само едно нападение, което му се разминало след самопризнание. Излежал само месец, че пукнал с бутилка главата на някой си.
Бош само кимна, сякаш обяснението за лекото наказание на Игълтън е в рамките на очакваното.
Малко преди осем бяха пред кабинета на професор Скот Колдър в сграда „Изчислителна техника“ на университета Южна Калифорния.
Колдър гонеше 40-те, което подсказа на Балард, че е бил на двайсет и няколко, когато е създал програмата за следене на престъпността, приета от управлението на полицията.
— Професор Колдър? — поздрави Балард. — Аз съм детектив Балард, а това е моят колега детектив Бош.
— Заповядайте, влезте — покани ги Колдър.
Седнаха. Колдър беше с тениска цвят бордо с извезан отляво надпис USC28. Беше с бръсната глава и дълга брада в стил стиймпънк. Балард предположи, че смята, че този външен вид му помага да се впише сред студентите в кампуса.
— ЛАПУ не трябваше да прекъсват ГРАСП — започна той. — Програмата щеше да допринесе много, ако я бяха запазили.
Нито Балард, нито Бош побързаха да се съгласят с него и Колдър обясни набързо как е стигнал до идеята за програмата в резултат от проучванията си на стереотипите при извършване на престъпленията в и около университета след взрив на нападения и грабежи на студенти, когато са се намирали буквално в периферията на кампуса. След като бе събрал данни, Колдър ги бе обработил статистически, за да прогнозира честотата и местата на бъдещи престъпления в районите около университета. ЛАПУ чули за проекта и началникът на полицията предложил на Колдър да приложи компютърния си модел към града, като започне с три пробни района: участък „Холивуд“ заради миграционния характер на жителите му и разнообразните престъпления, извършвани там, участък „Пасифик“ заради уникалната природа на престъпленията във Венис, и участък „Югозападен“ защото включвал УЮК. Финансирането на проекта било субсидирано от градската управа, а после Колдър и няколко от студентите му се захванали да трупат данни след период на обучение на полицаите в трите участъка. Проектът продължил две и половина години, когато изтекъл 5-годишният мандат на началника. След това полицейската комисия решила да не задържа Колдър. Бил назначен нов началник и той прекратил програмата, обявявайки връщане към здравата стара полицейска практика.