Балард се оттегли до масата под навеса, свали маската на шията си и изпи на един дъх половин бутилка вода. Лий се присъедини към нея. Търсачите също се бяха изтеглили от зоната на сметището, за да могат новодошлите патолози и фотографът да документират всичко.
— Какъв прекрасен свят — въздъхна Лий.
— Просто чудесен — съгласи се Балард.
Лий отвори бутилка вода и започна жадно да пие.
— Докъде стигнахте с Тилдъс? — попита го Балард.
— Записахме на видео разказа му за самоотбраната — отвърна Лий. — Но видях тук достатъчно, за да съм сигурен, че няма да издържи в съда. Нищо добро не го очаква.
— Нещо за родителите на жертвата? Какво им казахте?
— Че сме задържали заподозрян и че трябва да се подготвят за най-лошото. Спестихме им подробностите. Но сега можем да им ги кажем.
— Радвам се, че няма да съм аз.
— Е, нали затова вземаме големите заплати. Разбрах, че навремето си била в ОиУ, така ли е?
— Няколко години.
Лий не каза нищо повече; остави въпроса за случилото се по онова време да виси като смрадта на сметището във въздуха.
— Не съм избрала доброволно Късното шоу — реши да поясни Балард. — Но се оказа, че ми харесва да правя каквото правя.
Реши да спре дотук. Отпи още една глътка вода и пак вдигна маската върху устата си. Струваше й се, че от нея и всичко останало няма никаква полза. Вонята на сметището проникваше през всички пори на кожата й. Вече бе решила когато свърши тук да запраши по 118-а към къщата на баба си и да вземе там душ, а после да пусне два пъти през пералнята всичките си дрехи. Щеше да стои под душа, докато в бойлера имаше гореща вода.
— Мисля да си тръгвам, Травис — каза тя. — Събрахме останките, а на мен ще ми трябва доста време да се подготвя за смяната.
— Успех — пожела й Лий.
Благодари й за доброволната инициатива и повика по радиото всъдехода да я откара до паркинга и колата й.
Лий се върна при партньора си, за да наблюдава развоя на следствените действия. Докато чакаше, погледът на Балард бе привлечен от двамата патолози, които бяха започнали да отварят ципа на чувал за трупове. Надяваше се да са взели повече от един. Извърна се и погледна на запад. Слънцето захождаше зад грамадата боклук. Небето над каньона Съншайн бе оранжево.
Бош
31.
Телефонът на Бош избръмча. На екрана пишеше НЕИЗВЕСТЕН НОМЕР, но той се сети, че това сигурно пак е Бела Лурдес. Беше оставил последните й две повиквания да отидат в гласовата поща и тя му бе оставила съобщения, че иска да говори с него за отстраняването му от работа, както и за решението му да поеме удара за „Плана Лусон“, макар те двамата да го бяха измислили и привели в действие.
Отпи нова глътка кафе, без да изпуска от поглед входа на клиниката на булевард „Ван Найс“. Вече два часа там бе имало постоянен поток от пациенти, но Бош не бе забелязал Елизабет Клейтън сред влизащите и излизащите. Скоро щеше да стане осем и това бе краят на работното време на клиниката.
Отново провери есемесите си. Беше изпратил на дъщеря си съобщение, че ще дойде с влак за закуска или вечеря и може да гледат заедно мач на „Ейнджълс“30 през уикенда, но вече четирийсет минути нямаше отговор. Понеже имаше програмата й, знаеше, че тя няма вечерни лекции, но пък можеше да е в библиотеката с изключен телефон. Сети се за Балард, която му бе казала, че не си е вземала телефона, когато не е искала да я следят. Запита се дали случаят сега не е точно такъв.
Отвори приложението за проследяване на телефона си, но преди да успее да локализира дъщеря си, телефонът избръмча отново. Този път търсещият го не бе блокирал идентификацията и той прие повикването.
— Какво става, Рене?
— Здрасти, Хари, къде си?
Беше ясно, че шофира.
— На „Ван Найс“ — отговори й той. — Наблюдавам една клиника, където Елизабет се е навъртала някога.
— Не каза ли, че си я проследил до Северен Холивуд?
— Така казах, но бях там цялата нощ. Без следа от нея. Днес съм се захванал с клиника, в която някога е идвала. Може и да се появи. Ти къде си? Според шума май си на магистралата.
— На сто и първа съм, влизам откъм Вентура.
Разказа му за ровенето из сметището и че ще ходи при баба си да се изкъпе и изпере.
— Ще те видя ли тази нощ?
— Да, ако тук не се случи нещо — обеща Бош.
— Получих съобщение от професор Колдър. Каза, че ни е записал на флашка файловете от ГРАСП. Ще я вземе със себе си утре в университета. Така че планирам да отида до УЮК след смяната ми, ако се интересуваш да ме придружиш. И без това ще трябва да разпечатаме информацията за теб.