Паскал мушна ръцете си в предния джоб на суичъра. Балард разбра, че може да крие ръцете си и без маса.
— А как изобщо се запознахте с Уилсън Гейли? — намеси се в разговора Бош.
Паскал се замисли сякаш не беше сигурен какво да отговори.
— Той правеше улични филми — каза накрая. — Късометражки. Епизоди. Имаше си име за тях. Бяха нещо като поредица. Мисля, че я бе кръстил „Холивудски курви“ или нещо подобно. Нае ме в стая като тази след като ми видя… пакета, нали се сещате? После тръгнахме да обикаляме, а той плащаше на момичета от улиците да се чукат с мен, докато ни снимаше. Така проходих в бизнеса, ако ви интересува.
Балард и Бош го изгледаха продължително, преди Балард да продължи с въпросите.
— Кога беше това?
— Не помня точно — каза Паскал. — Преди десетина години. Някъде тогава.
— Каква кола караше той? — попита Бош.
— Ван. Стар „Ви дабълю“33 като онзи в… как се казваше… „Изгубени“. Хората винаги правеха тази връзка. Двуцветен, бял отгоре, син долу.
— А жените… кой ги уговаряше да се качат във вана? — продължи Балард.
— Основно той — обясни Паскал. — Беше сладкодумен. Хвалеше се, че можел да продаде кибрит на дявола. Не че имахме някакъв проблем да намираме жени, готови да се качат. Така или иначе повечето от тях си бяха професионалистки.
— Проститутки — уточни Балард.
— Точно така — съгласи се Паскал.
— Имаше ли сред тях избягали от дома? — продължаваше да уточнява Балард.
— Предполагам. — Паскал сви рамене. — Не сме ги засипвали с въпроси, нали така. Качват се във вана и им се плаща.
— Непълнолетни? — пробва Балард.
— Ъ-ъ… не. Това е незаконно.
— Вече не е проблем — опита се да го успокои Балард. — Преди десет години е било… значи влязла е в сила давността. Можете да ни кажете истината.
Твърдението й за давността не беше съвсем истина, но беше без значение, защото Паскал не се хвана.
— Не, нямаше прокурорски щерки — вече твърдо отрече той. — Искам да кажа, че ние им гледахме документите, но понякога някоя би могла да ни пробута фалшиви, откъде да сме сигурни. Не е наша вината, ако са ни лъгали.
— Колко често го правехте? — попита Бош.
— Знам ли… — поколеба се Паскал. — Два пъти месечно…? Той ме викаше, когато му трябвах. Но в интерес на истината излизаше с много такива като мен. Нужно е разнообразие в продукцията, ако ме разбирате.
— Знаете ли имената на някои от другите? — настоя Бош.
— Не, не бих казал. Беше отдавна все пак. Но Уилсън сигурно знае.
— Само че вие не знаете къде пребивава в момента?
— Нямам никаква представа. Честна скаутска.
Той извади дясната си ръка от предния джоб на суичъра и я вдигна в подобие на заклеване. На Балард й направи впечатление, че е нервен — неволно потропваше с крак, сякаш ставаше все по-неспокоен с продължаването на разговора. Беше сигурна, че и Бош го е забелязал.
— Виждали ли сте Гейли някога да си изпусне нервите с някоя от жените във вана? — отново взе думата Балард.
— Но си спомням. Ама какви са всички тези въпроси…? За какво става дума? Нали уж трябваше да ви помогна в някакво разследване…
— Помагате ни — увери го Балард. — Не мога да ви разкрия по какъв точно начин, но определено ни помагате. Работата е в това, че е задължително да открием Гейли. Сигурен ли сте, че не можете да ни помогнете в това? Дайте ни име. На някой друг, който го познава.
— Нямам имена — отвърна Паскал. — А и вече трябва да си тръгвам.
Той отново стана и Бош отново свали ръце от облегалката на стола и дори направи крачка към вратата с недвусмисленото намерение да препречи пътя на Паскал към нея. Паскал разчете ситуацията правилно и пак седна неохотно. Този път извади и двете си ръце от джобовете и плесна с длани по бедрата си.
— Не можете да ме задържате така — оплака се той. — Дори не сте ми прочели правата.
— Вие не сте задържан, господин Паскал — обясни му Балард. — В момента просто разговаряме и не става и дума за права и така нататък. Вие дори не сте заподозрян. Вие сте само гражданин, който съдейства на полицията.
Паскал неуверено кимна.
— Сега ще ви покажа няколко снимки и ще ви помоля да ни кажете разпознавате ли някое от въпросните лица — продължи Балард. — Интересува ни дали някоя от тези жени е била някога в компанията на Уилсън Гейли.
Извади от куфарчето си албум с шест снимки на млади жени. Едната бе снимката от годишника на випуска на Дейзи Клейтън, която Балард бе свалила от онлайн дневника на убийството. Беше направена, когато Дейзи е била в първите години, но беше с грим и изглеждаше по-голяма от годините си. Предстоеше да избяга от дома, преди да е свършила годината.