— Караш ме да съжалявам, че подехме този разговор. Лично аз нямаше да го започна, ако не бях видяла камъка върху дланта ти — той не се подарява на първия срещнат.
— Добре. Ще се постарая да не те прекъсвам. А всичко, което мисля, ще ти го кажа накрая. Сега по-важна е информацията, с която разполагаш, а не засегнатото ти самолюбие… В крайна сметка всички ние ще трябва да поправим грешките, направени на тази планета.
Тя дълго мълча и Ротанов не знаеше ще й стигне ли смелост да признае, че е прав. Но той не можеше да постъпи другояче, не можеше да премълчи онова, което мислеше, защото търсеше в нея приятеля, съюзника и искаше да се разграничи от онова, което те бяха направили на тази планета и на далечната Реана.
— А какво представлява остров Рин? И той ли е ваша рожба?
— Това е бившата ни база. Тук се намираше биологичната лаборатория, където се създаваха различните биороботи, необходими за нашите експерименти. Освен това тук беше инсталиран Хронар. Но когато го включихме, стана… Не знам дали ще успея да ти обясня… Много неща не бяха ясни и за самите нас. Вероятно в момента на включването мощният енергиен импулс премести времето в обратна посока, това се случва понякога близо до големи маси, предразположени към гравитационен колапс…
— С други думи, времето е започнало да избързва и системата вместо в миналото се е преместила в бъдещето?
— Да, но не с много. В обикновени условия подобно преместване в бъдещето лесно се компенсира, но тук то съвпадна с момента на гравитационната смърт на звездата. И тя заедно с планетата взе да пропада в черната дупка. Вече не можехме да контролираме процеса. По принцип колапсът трябва да бъде мигновен, но в този случай не стана така и си помислихме, че някой е „изключил“ времето в самата система, като е спрял всички процеси в състояние на неустойчиво равновесие. В създаденото положение не можехме нищо да променим със средствата, с които разполагахме. Дори Хронарът се държеше необичайно, той не се изключи напълно след прекратяването на цикъла. Част от енергията му продължаваше да се отклонява към звездата и ние бяхме принудени да монтираме специални енергийни инсталации за неговото захранване. Установилото се равновесие беше толкова неустойчиво, че не смеехме да предприемем каквото и да било, за да не предизвикаме катастрофа. Не биваше да пипаме нито един от механизмите, свързани с Хронар. Знаехме, че в системата на Центавър едновременно с нас работи друга наша експедиция. Повечето членове на групата излетяха с кораба към Центавър, за да търсят помощ. Но те не се върнаха и аз не знам какво е станало с тях. Тук, на Ена, останахме само трима; аз, като пазителка на Хронар, нямах право да напусна планетата. Чакахме близо година според местното биологично време. За този период извън границите на нашата затворена система вероятно са минали десетки, а може би стотици години, но никой не ни се притече на помощ. После се появи Езерото на забравата… И при много странни обстоятелства изчезна командорът Сленг, ръководителят на нашата експедиция.
— А какво е това езеро?
— Всъщност то не е никакво езеро. В него няма вода, а някаква неизвестна субстанция, проникнала в нашия свят от друга Вселена. Ти знаеш, че всяка черна дупка е врата към друг свят. Тукашната се оказа с две отворени врати. През тях в нашата Вселена прониква чуждият свят. Аз знам съвсем малко за това. Сленг изчезна веднага след като се появи „езерото“ и Есхин заграби властта. На острова започна борба между роботите, чиято програма остана непроменена, и онези, които Есхин успя да използува за своите планове. С роботите ставаше нещо странно, от време на време те не се поддаваха на контрол и действуваха самостоятелно… Във всеки случай аз загубих битката с Есхин. Той завладя Хронар и острова — наистина Есхин не би могъл да управлява Хронар без ключ и тогава аз унищожих своя. Успях да избягам и да се скрия при борсите, като се представих за дъщеря на жреца, не на този жрец… Сегашният се роди значително по-късно. Оттогава се смениха две поколения бореи и през цялото време аз останах „Онази, която крие лицето си“. Не знам търсил ли ме е Есхин, или не се е интересувал от моята съдба… Чрез станцията той покори цялата планета, зароби всички местни племена, за да ги използува за някакви свои, неизвестни за мен цели.
— Как успя да го направи?
— С помощта на биороботите. Есхин предпочита да не напуска острова, но той развъди цели стада от най-различни чудовища, опитоми ги, а после подчини роите и ги направи своеобразни надзиратели.
Сякаш в потвърждение на думите й над острова проехтя гръмотевица, която разтърси скалите. Ослепително сини мълнии изпълниха хоризонта.