— Не действува ли много разточително защитата на острова?
— Есхин я създаде значително по-късно, когато не разполагаше с всички наши технически средства. А и откакто се появи езерото, енергийният баланс на планетата се наруши. Очерта се остра липса на енергия, Ена започна да се изражда, да изчезва. Затова пък тук, на Рин, близо до езерото, се получи тъкмо обратното, създаде се излишък, на мен дори ми се струва, че Есхин е бил принуден да построи тези инсталации, за да се освобождава периодично от излишната енергия, изпълнила до краен предел складовете му, като я хвърля в морето. Ето защо толкова разточително работят електрическите оръдия на острова.
— Изглежда, че това са своеобразни излъчватели… Но ако е така…
Ротанов не довърши. Едва сдържайки вълнението си, той отвори раницата и извади мезонната батерия. Индикаторът на разреждането едва забележимо светеше на най-долното деление, което означаваше, че в изразходваната докрай батерия се е появило нищожно количество енергия. Той знаеше, че в определени условия, при силни електрични полета, батерията притежава способността да се самозарежда, и по всичко личеше, че тук след известно време защитата отново ще започне да действува. Сега беше важен всеки допълнителен час. Той се огледа. Както и преди вълните с грохот връхлитаха върху пясъка и обезсилени от тясното гърло на залива, обливаха брега с водопад от пръски. Точно зад гърба им се издигаха мрачни скали, чиито върхове се губеха в тъмното непрогледно небе. Непрекъснато ги заслепяваха отблясъци от мълнии и глухите тътнежи на гръмотевиците всеки път болезнено отекваха в ушите им.
Скалите изглеждаха равни и гладки, а заливът под тях — съвсем миниатюрен. Тук нямаше нито големи камъни, нито растителност, а само педя пясъчна плитчина досами подножието на скалите и недълбока пещера.
— Няма дори къде да се скрием, виждаме се като на длан, щом се зазори, ще ни открият.
— Отдавна са ни открили. На острова има чувствителни биологични детектори, освен това Есхин сигурно е проследил полета на змея.
— Къде е тогава?
— Защо да бърза? Ние сме в ръцете му. Може би му е интересно да ни гледа отнякъде.
— Мислиш, че ни наблюдава?
— Почти съм сигурна. Кажи, боиш ли се?
— Обикновено не ми остава време за това — измърмори Ротанов.
— Винаги съм мечтала за деня, когато отново ще стоя на брега на този проклет остров и до мен ще бъде такъв човек, какъвто си ти.
10.
Шумът се появи неочаквано, на границата на човешкия слух. Ротанов не му обърна внимание. Но звукът постепенно се усили и се превърна в натрапчиво бръмчене. Изведнъж в скалата пред тях се образува отвор. Монолитният гранит на това място се разпадна и се превърна в нажежен димящ пясък. Всичко утихна. Няколко минути изминаха в тишина и напрегнато очакване. Като че ли онзи, който прокара този проход през гранитната скала, не бързаше да се възползува от него.
Най-после някъде от дъното на тунела се чуха тежки стъпки. Ако се съдеше по звука, вървяха няколко души. Ротанов почувствува горещата длан на Елна, която стисна ръката му.
Отвътре излезе висок човек, загърнат в дълго тъмно наметало. Зад гърба му се виждаха фигурите на роботите от охраната с тъпите блестящи метални мутри. Непознатият изглеждаше много слаб, много висок и много стар. В дрезгавата разсеяна светлина добре се забелязваха чертите на лицето му. Широкото му чело беше покрито с изсушена от времето мъртвешка жълтеникава кожа. Очите му толкова дълбоко бяха хлътнали в очните кухини, че почти не се виждаха. Непознатият се сгуши и плътно се уви в наметалото си, сякаш му беше студено, макар че нагретият пясък излъчваше нетърпима душна топлина. Ротанов внимателно освободи ръката си, но преди да направи крачка, Елна му прошепна:
— Бъди предпазлив. Това е Есхин. Не му вярвай.
Ротанов кимна, тръгна напред и спря пред Есхин.
— Добре дошъл на остров Рин, чужденецо! Отдавна ви чакам.
Ротанов не беше решил как да се държи с този надменен човек, в чиято презрителна усмивка му се привиждаше нещо познато, вече видяно, а не можеше да си спомни точно какво.
— След трудния път трябва да си починете. Да вървим.
Есхин рязко се обърна и тръгна към тунела, сякаш не се съмняваше, че желанията му, които твърде много приличаха на заповед, ще бъдат безпрекословно изпълнени. Роботите се отдръпнаха встрани, за да открият прохода, но Ротанов не помръдна. Едва пред входа Есхин се извърна и като вдигна учудено вежди, попита:
— Какво има?
— Работата е там, че засега предпочитаме да останем тук.