Планетата изобщо не реагира на появата на пришълеца. Космосът изглеждаше абсолютно безжизнен и спокоен.
Някъде на хиляди километри встрани се мярна метеорит; когато се изравни с „Каравела“, той пламна и се превърна в облаче газ, което бавно се разнесе.
Известно време нищо друго не наруши тишината и спокойствието около кораба, сребристият кит отново задряма.
Само в утробата му, незабележимо отвън, напрежението постепенно нарастваше.
Ротанов се разхождаше из каютата си, като едва се сдържаше да не включи селектора и да не се намеси в действията на капитана на „Каравела“. Продължителното тягостно очакване опъваше нервите му до краен предел. Ала той се овладя и отново, за кой ли път през тази седмица, се отдалечи от селектора.
Имаше от какво да загуби търпение. След като изразходваха маса енергия и преодоляха огромно разстояние, те безсмислено пилееха времето си за бавно, едва забележимо сближаване с планетата, която изобщо не им обръщаше внимание.
Всъщност съществуваше много прост начин, чрез който можеха да ускорят събитията — Ротанов всеки миг би могъл да вкара в действие своята специална група, да стартират от „Каравела“ с кораба за разузнаване и тогава отдавна да са кацнали на планетата. Но кой знае защо, той не бързаше да вземе това решение, само обикаляше из каютата и за пръв път през живота си не знаеше какво да предприеме.
— Това, което става с нас, ми напомня детската игра „Кой ще бъде пръв“ — призна той веднъж на Олег след заседанието на корабния съвет, на което не бе взето никакво решение. Торсон изслуша внимателно всички мнения, загадъчно кимна с глава и те се разотидоха.
— Защо не се намесиш най-после?
— Именно заради играта „Кой ще бъде пръв“.
— Който е пръв, какво?
— Не е толкова важно. Губи онзи, който пръв направи решителен ход.
— Странна игра.
— Не е чак толкова странна, възпитава самообладание. Освен това в нея е предвиден специален случай, когато онзи, който извърши първия ход, непременно печели. Но е трудно, почти е невъзможно да се отгатне кога трябва да се направи. Освен познаването на правилата е необходима изключителна интуиция.
— Никога не съм играл такива игри.
— Жалко. В космоса се сблъскахме със сили, които действуват не само мощно, но и нестандартно, непредсказуемо. Затова е важно да не направим първи погрешен ход.
Басовият рев на корабната сирена за обща бойна тревога прекъсна разсъжденията му. Дните на тягостното очакване свършиха. Черната планета най-после напомни за себе си. Първият ход беше направен.
11.
В централната кабина на „Каравела“ цареше напрегната тишина. Двамата дежурни техници, навигаторът, енергетикът и Торсон бяха замръзнали на местата си. Присъствието на капитана тук, а не в капитанската кабина, само подчертаваше напрегнатата обстановка.
Половината от предната стена на кабината беше заета от квадратен панорамен екран за комбинирано наблюдение, на който компютърът проектираше резултата от сумарната информация за околната обстановка. Тук постъпваха данни от всички външни корабни датчици, част от които бяха изнесени далеч встрани на катери за външно наблюдение.
Като се подчини на командата на Торсон, изображението на синьото светило от центъра на екрана се отдалечи дълбоко навътре, а отстрани се появи малкото кръгче на планетата. Сякаш някой закачи в ъгъла на кабината матовочерна топка.
— Максимално увеличение — лаконично подхвърли Торсон. Изображението на планетния диск на екрана се разшири встрани и едва сега Ротанов забеляза на повърхността му малка, бавно пълзяща искрица.
Стълбицата от цифри, светнали до нея, говореше за много неща.
Неизвестното тяло не беше метеорит, тъй като бавно променяше посоката на своето движение и постепенно забавяше скорост. Беше невъзможно да се съди за размерите му. Оптическите системи не действуваха на такова разстояние, а локаторите подаваха единичен импулс. Ала и той беше достатъчен, за да се направи изводът: обектът, който обикаляше около планетата, не беше черен кораб, повърхността му не отразяваше радиовълните.
Тогава какво беше онова там? Щяха да разберат в следващите тридесет минути, ако разстоянието се съкращава с предишната скорост.
Искрицата пълзеше по планетния диск към горната му страна, където компютърът проектираше линията на трасето на „Каравела“. Срещата трябваше да стане някъде над планетата. „Ако малко се забавим, обектът ще успее, заобикаляйки планетата, да изчезне по парабола в открития космос. Тогава ще трябва да го догонваме…“ — помисли си Ротанов.