Вътрешната страна на шлюзовата камера се отвори и те се намериха в тясната кабина на асансьора.
— В кабината за управление ли отиваме?
Ротанов кимна.
— Нямаме време да оглеждаме целия кораб. Пък и няма смисъл. Най-важното ще изясним само там.
— А ти знаеш ли какво е „най-важното“? — попита Олег с обичайния си насмешлив тон и Ротанов разбра, че вече са се съвзели, надмогнали са чувството на потиснатост и вледеняващия страх от този кораб.
— Да, знам — кимна той на Олег без каквато и да било ирония. — Най-важното е да разберем кой го е управлявал.
Асансьорът изскърца продължително, преди да спре. Вратата дълго се запъваше, сякаш пантите не бяха смазвани. Най-после с грохот, който ги накара да потреперят, тя се отвори и се озоваха в кабината за управление.
От тъмните прашни екрани ги лъхна на запустяло. Стрелките на уредите бяха като заковани, не пробягваха сигнални светлинки по екраните на изчислителя… Кой можеше да допусне, че само преди половин час същият кораб маневрираше, водеше бой.
— Фролов, вижте какво става с изчислителя, изключен ли е, или е повреден? Трябва да открием номера на кораба и кристалът с бордовите бележки… — Не се доизказа.
Малко под пулта на щурмана, над екрана, там, където би трябвало да се намира, тъмнееше издълбаното в метала име на кораба — „Симанс“.
— „Симанс“? Дълго го търсиха, почти две години. Изчезна близо до алфа Вега, връзката се прекъсна и оттогава ни вест, ни кост от него. На борда си имаше най-обикновен изследователски екипаж, дори познавах щурмана… Казваше се Греков. Едвард Греков. Какво става с бордовите бележки?
— Касетата е празна. Блоковете с компютърната памет са изтрити…
— Изглежда тук няма да научим нищо повече. Налага се да огледаме кораба, макар и частично. За щателен преглед нямаме време, затова ще се разделим. Най-напред ще огледаме кабината за навигация и енергийните сектори. Опитайте се да разберете откъде е идвал. Аз ще се заема с каютите. Може би там ще разбера какво се е случило с екипажа. Ще се срещнем на това място след час.
Но и след час не бяха научили нищо ново. Ротанов ги слушаше невнимателно, сякаш беше предвидил резултата.
Почти цялата апаратура беше в изправност. Част от нея беше изключена, друга — демонтирана. Планетарното снаряжение и лодката бяха на мястото си. Като че ли никъде не бяха кацали, но най-странното… Фролов неуверено спря, погледна Олег, сякаш търсеше подкрепа от него, но той мълчеше навъсен, обърнал гръб.
— Най-странното е, че са останали без енергия. И отдавна я нямат. От десетина години, не по-малко, в акумулаторите им не е имало плазма.
— Какво ти дава основание да съдиш с такава точност? — Ротанов реагира така, сякаш Фролов потвърди най-лошите му предчувствия.
— Ами доста неща… По стените на камерите липсва остатъчна радиация. Смазката в командните устройства се е втвърдила, пък и тази прах, дето е навсякъде — по принцип не би трябвало да я има, защото регенераторите и филтрите са изправни и би следвало да действуват автоматично на авариен режим. И те са работили, но всичко е покрито с прах.
— Ще добавя: личните вещи в каютите на екипажа са непокътнати. Като че ли хората са излезли за малко и не са се върнали. Никакви следи от авария, от катастрофа — скафандрите също са си на мястото.
— Ще ми каже ли някой тогава как тази катафалка преследваше „Каравела“?! — неочаквано избухна Олег. — С какво унищожи нашия катер и кой я е управлявал през цялото време?!
Ротанов добре разбираше стария си приятел, познаваше го както никой друг. Олег не можеше да търпи неопределените положения с много неизвестни. Той се опитваше да раздели сложните задачи на по-прости и да ги решава последователно, спокойно. Когато беше възможно, Ротанов също предпочиташе подобен начин на действие. Но тази задача не можеше да се раздели и с натрупването на нови данни не ставаше по-проста, а тъкмо обратното.
Ротанов се изправи, бавно се разходи из кабината и спря пред екрана за вътрешна връзка. Няколко минути се вглежда в сляпата му студена повърхност, сякаш там чакаше да прочете отговора на въпросите на Олег.
— По важно е да разберем не как е летял този кораб, макар че и това е интересно, а защо следваше „Каравела“. Какво искаха от нас? Какво се мъчеха да научат?
— Намерили са в космоса този мъртъв кораб и са го насочили към нас.
— Без енергия, с изключена апаратура? Как са се справили, с какво са работили двигателите му?! — Олег почти крещеше.