Ставаше все по-трудно да се задържат стабилно върху палубата, затова се прибраха в салона. Тогава телефонът на Гамаш иззвъня.
Обаждаше се директорът на колежа по изкуствата.
— Мосю Гамаш, след разговора, който проведохме, се разтревожих — каза човекът. — Затова помолих отговорничката по хигиената и безопасността да провери на няколко места в колежа за азбест. За окончателни резултати трябва да изчакаме още няколко дни, но като цяло всичко изглежда чисто с едно изключение. Имаме подозрения за конкретно място в ателието на професор Маси.
— Това какво означава? — попита Мирна.
— Мисля, че е съвсем ясно какво означава — рече Клара. Използваха последните си монети, за да си вземат горещ шоколад от автомата, и седнаха на маса до един от обсипаните с водни пръски прозорци.
Носът на Loup de Меr се надигаше и спускаше, надигаше и спускаше. От време на време се издигаше високо, още по-високо, сетне замръзваше за миг и накрая се сгромолясваше. Бурята набираше сила и идваше право към тях. А те се бяха насочили право към нея.
Стискаха чашите с горещ шоколад, но въпреки това част от течността се разливаше. Клара се сети за Марсел Шартран, долу в търбуха на кораба.
— Означава, че знаем на кого Норман е изпращал своите замърсени с азбест картини — добави художничката.
— На професор Маси — уточни Бовоар.
— Но защо? — чудеше се Мирна. — Уволнили са го заради Маси. Защо би му се доверил и би му изпращал творбите си?
— Не е искал да му се довери, а да го убие — каза Гамаш.
По навик се обърна към Жан Ги Бовоар.
И двамата мъже вече бяха на позната територия. Колко ли пъти бяха седели така, един срещу друг, от двете страни на ламинирани маси, очукани дървени маси, бюра, в кални поля, в коли, самолети и влакове. Под ярко слънце или в зимни виелици.
Двамата.
Опитваха се да видят не своя път, а пътя към дълбините на едно обвито в мрак сърце. Опитваха се да разплетат първото и най-старо престъпление. Престъплението на Каин. Убийството.
Бовоар се замисли.
— Ако Ноу Ман е поръсвал картините си с азбест и след това ги е изпращал на Маси, дали не е имало вероятност Маси да ги продаде? Да им намери купувачи?
Същата мисъл тормозеше и Гамаш. Щом платната бяха излезли от ръцете на Ноу Ман, оттам нататък можеше да им се случи всичко. Нямаше как да знае дали ще донесат смърт на Маси, на някой студент, или на незнаен колекционер, който е извадил лош късмет.
Може би на Ноу Ман не му пукаше дали ще убие някой друг, стига професор Маси да е сред жертвите. Или…
— Може би не са били много добри — предположи Гамаш. — Може нарочно да е изпращал на Маси картини, за които е бил сигурен, че няма да ги покаже на никого.
— Въпреки това нещо не се връзва — рече Мирна. — Професор Маси мрази Себастиан Норман. Уредил му е работа, но Норман се е възползвал от ситуацията, за да разпространява любимата си теория за десетата муза. После е организирал изложбата на отхвърлените творби. Само дето не е запалил колежа. Защо би му помагал Маси?
— А вие бихте ли? — Въпросът дойде от Бовоар и бе насочен към Гамаш. — Клара и Мирна казаха, че професор Маси им напомня за вас, patron. Зная, че сте правили много странни неща за хора, на които всички останали са обърнали гръб. И аз съм сред тези хора. Смятате ли, че е възможно въпреки всичко Маси да се е опитвал да помогне на Норман?
Гамаш се замисли върху казаното.
— Възможно е. Може да не е мразел Норман — обърна се към Мирна, — а да го е съжалявал. Може дори да се е чувствал отговорен, задето е поставил и Норман, и колежа в такова положение.
Мирна гледаше Арман. А Арман гледаше Мирна.
— Да — съгласи се тъмнокожата жена, след като си спомни психотерапевтичните им сеанси. — Възможно е.
— Смятам, че Маси е бил посредникът, на когото Люк Вашон е изпращал платната — рече Гамаш.
— Платна, замърсени с азбест — напомни Бовоар. — Маси може и да не е мразел Норман, но Норман е мразел Маси. Защото заради него са го уволнили.
— Колко разочаровани бивши служители се връщат на работните си места с пистолети? — рече Мирна. — Картините са били оръжието на Норман.
— А откъде е взел азбеста? И къде са сега тези картини? — попита Клара. — Къде ги е оставил професор Маси? Не ги видяхме по стените му.
— Може да са в някой склад — предположи Гамаш. — Сигурно това е подозрителното място в ателието му, за което говореше директорът. Ще му звънна пак.
— За щастие, изглежда, че планът на Ноу Ман не е успял — каза Мирна, докато Гамаш набираше номера.
— Какво имаш предвид? — попита Бовоар.