Гамаш влезе в колата и си пое дълбоко дъх. Извади телефона си и видя, че има съобщение от Бовоар. Двамата бяха пътували заедно до Монреал, но Жан Ги бе отишъл в централата на Sûreté.
„Обяд?“ — гласеше съобщението.
„Май Сян Юен“, китайският квартал“ — отговори Гамаш.
След няколко секунди телефонът му извибрира. Жан Ги потвърждаваше мястото на срещата.
Не след дълго двамата седяха в китайския ресторант, хапваха пелмени и сравняваха записките си.
Осма глава
Жан Ги Бовоар проби дупчица в един от пелмените и капна сос „Тамари“ вътре. С помощта на лъжичка поднесе пелмена към устата си и го лапна целия.
— Ммм!
Гамаш се радваше, че Жан Ги се храни с такъв голям апетит. Самият той с пръчиците си взе скарида и пелмен с кориандър и ги изяде.
Бовоар също наблюдаваше и забеляза, че ръката на бившия му шеф не трепери. Почти никак. Вече не.
В долнопробното ресторантче в китайския квартал се тълпяха клиенти.
— Див шум! — над вика Жан Ги глъчката на обедната навалица.
Гамаш се разсмя.
Бовоар избърса брадичката си с тънка хартиена салфетка и погледна към бележника, който лежеше разтворен до купичката с храна върху ламинирания плот на масата.
— Така. Ето какво имаме — започна. — Направих бърза проверка на кредитните и дебитните карти на Питър. След като е тръгнал от Трите бора, е отседнал в хотел в Монреал за около седмица. Наел е апартамент в „Кристал“.
— Апартамент? — учуди се Гамаш.
— Не най-големият обаче.
— Значи все пак е сложил в куфара власеница — отбеляза Гамаш.
— Ами да. Ако кашмирът може да мине за власеница.
Арман се усмихна. Според стандартите на семейство Мороу елегантният хотел „Кристал“ вероятно беше нещо като обор. Нищо общо с „Риц“.
— После? — попита Гамаш.
— Полет на „Еър Канада“ за Париж. Географски синдром? — предположи Бовоар.
Бившият му началник се замисли, сетне отвърна:
— Възможно е.
Следователите знаеха, че хората, които са склонни често да сменят местоположението си, бягат от нещастието. От самотата. От провала. Бягат, защото си мислят, че проблемът им е свързан с мястото, където се намират. Мислят си, че могат да започнат начисто някъде другаде.
Но това рядко помагаше. Проблемите не бяха географски.
— Къде е отседнал в Париж?
— В хотел „Ориан“. Петнайсети арондисман.
— Vraiment? — изненада се Гамаш. Познаваше Париж добре. Синът му Даниел заедно с неговата съпруга Розлин и двете внучки на Гамаш живееха във френската столица, в шести арондисман. Апартаментът им бе с размерите на кибритена кутийка.
— Не го очаквахте ли, patron? — попита Жан Ги, който на вечери с приятели се преструваше, че познава Париж, но всъщност не бе така. Освен това се правеше, че не знае нищо за източната част на Монреал, но и това не беше вярно.
Покрай Гамаш обаче отдавна бе спрял да се преструва.
— Е, петнайсети не е лош — рече Гамаш след кратко размишление. — Жилищен квартал. Семеен.
— Не може да мине за бохемски.
— Не — съгласи се Гамаш. — За колко време е останал там?
Бовоар провери записките си и отвърна:
— В хотела? Няколко дни. След това е наел обзаведен апартамент за четири месеца. Тръгнал си е малко преди да изтече договорът му за наем.
— По-нататък?
— С кредитната му карта е купен еднопосочен билет за влака стрела с дестинация Флоренция. След около две седмици е продължил към Венеция — каза Бовоар. — Големи разстояния е изминал.
Така е, мислеше си Гамаш. Хрътките бяха по петите на Литър Мороу. В това бягство през цяла Европа се долавяше отчаяние. Не изглеждаше да има план.
И все пак не можеше да е просто съвпадение фактът, че Литър бе пътувал до градове, известни с това, че са вдъхновявали безброй художници.
— До момента имам само извлеченията от кредитните карти и банковата му сметка — продължи Бовоар. — Знаем, че от Венеция е отлетял за Шотландия…
— Шотландия?
Жан Ги сви рамене и потвърди:
— Шотландия. После се е върнал в Канада. Торонто.
— Там ли е сега?
— Не. Познайте накъде е тръгнал след Торонто.
Гамаш изгледа строго по-младия мъж. След посещението у майката и втория баща на Питър никак не му беше до игри на гатанки.