— Град Квебек.
— Кога? — попита Гамаш.
— През април.
Пресметна бързо наум. Преди четири месеца. Гамаш остави чашата зелен чай на масата и се загледа в Бовоар.
— В Квебек е изтеглил три хиляди долара от банковата си сметка.
Жан Ги вдигна очи от бележника си и бавно го затвори.
— А после — нищо. Изчезнал е.
Клара и Мирна седяха в дневната на семейство Гамаш. В камината гореше огън, а домакинът наливаше питиета. Студен атмосферен фронт бе донесъл със себе си ниски температури и лек дъждец.
Огънят не бе наистина необходим. По-скоро създаваше уют, отколкото топлеше.
Ани се бе уговорила с приятелката си Доминик да вечерят в бистрото и бе оставила родителите и съпруга си да се видят с Клара.
— Заповядайте! — Гамаш подаде на двете гостенки чаши със скоч.
— Мисля, че направо трябва да ни оставиш бутилката — отбеляза художничката.
Изглеждаше като уплашена пътничка в самолет, която се е втренчила в стюардесите по време на излитането и се опитва да разгадае израженията им.
„Има ли някаква опасност? Падаме ли? Каква е тази миризма?“
Гамаш седна до Рен-Мари, а Бовоар придърпа стола с висока облегалка, който обикновено стоеше в ъгъла. С това малкият им кръг бе затворен.
— Ето какво открихме — започна Гамаш. — Засега не е много, освен това от толкова оскъдна информация не могат да се правят изводи.
На Клара не й хареса как звучаха тези думи. Усети опит за успокояване и утешаване. Значи имаше нужда от утеха. А това на свой ред означаваше, че нещо не е наред.
Означаваше, че причината за миризмата бе дим, а за шума — повреден двигател.
Арман и Жан Ги разказаха как бе минал денят за всеки от двамата. Когато чу за посещението при майката на Питър, Клара вдиша дълбоко, много дълбоко.
Мирна седеше срещу приятелката си и попиваше информацията, в случай че Клара пропуснеше някой жизненоважен факт.
— След като Питър е тръгнал оттук, първо е отишъл в Монреал за няколко дни, а после — в Париж — разказваше Жан Ги. След това е продължил към Флоренция, а оттам — Венеция.
Клара кимаше, за да покаже, че слуша внимателно. Дотук добре.
— От Венеция Питър е отлетял за Шотландия — рече Бовоар.
Художничката спря да кима.
— Шотландия?
— Защо му е на Питър да ходи в Шотландия? — попита Мирна.
— Надявахме се да разберем от теб — обърна се Гамаш към Клара.
— Шотландия — повтори си тя тихо, докато се взираше в огъня. Сетне поклати глава. — Къде по-точно в Шотландия?
— Най-лесно е да ти покажа на картата. — Гамаш се надигна от дивана и след минута се върна с атлас в ръка. Разтвори го върху масичката за кафе и отгърна на съответната страница.
— Кацнал е в Глазгоу.
Арман посочи.
Всички се наведоха над картата.
— Оттам Питър се е качил на автобус. — Пръстът му се плъзна на юг от Глазгоу. Още по на юг. По продължението на лъкатушещ път. Покрай градове с имена като Белсхил, Лесмахейгоу, Мофат.
После спря.
Клара още повече се надвеси над картата.
— Дъмфрийс? — попита.
Сбърчи вежди, сякаш се опитваше или да разчете името, или да разгадае значението му, или и двете. Накрая се отпусна назад в стола и погледна към Гамаш, който я наблюдаваше.
— Сигурни ли сте? — попита Клара.
— Напълно — потвърди Бовоар.
Настъпи мълчание.
— Възможно ли е да не е бил Питър? Ами ако някой е откраднал кредитната му карта? — предположи художничката. — И паспорта?
Потърси очите на Арман. Не бягаше от мисълта, на която навеждаха тези въпроси. Никой жив човек не би пропуснал да съобщи на властите, ако е изгубил документите си или някой му ги е откраднал. Ако документите бяха отнети, то собственикът им вероятно бе мъртъв.
— Възможно е — призна Гамаш, — но вероятността е прекалено малка. Крадецът трябва да знае ПИН кодовете му и да изглежда точно като него. Граничните власти и митничарите в наши дни сверяват снимките много внимателно.
— И все пак има ли такава вероятност? — попита Клара.
— Минимална. Наши служители я проверяват — призна Бовоар. — Продължаваме да работим по най-вероятната версия, тоест че самият Питър е пътувал до тези места.
— Но как би могъл Питър да зареже Венеция заради Дъмфрийс? — обади се Мирна.
— Съгласен съм — кимна Гамаш, — странно е. Освен ако не е имал особен интерес към Шотландия.
— Никога не е споменавал такова нещо — рече Клара. — Макар че всъщност харесва шотландско уиски.
Мирна се усмихна.
— Може пък да е съвсем просто: Париж заради хубавото вино, Флоренция заради „Кампари“, Венеция заради…