Запъна се.
— Коктейла „Белини“ — помогна й Рен-Мари. — Пили сме го в „Харис Бар“, където е бил създаден. Спомняш ли си, Арман?
— Седяхме на бара откъм кея и гледахме преминаващите корабчета — спомни си съпругът й. — Името на коктейла идва от цвета на една мантия, изобразена на картина на Белини. Розов.
— Розов? — беззвучно рече Жан Ги на Гамаш.
— Да не искаш да кажеш, че Питър обикаля Европа заради алкохола? — попита Клара. — Гранд тур а ла Рут Зардо?
— Не гледай към мен — оправда се Гамаш. — Не аз измислих тази теория.
— Тогава каква е твоята теория? — попита художничката.
Усмивката му помръкна и бившият детектив въздъхна дълбоко.
— Нямам такава. Твърде рано е. Но в едно съм сигурен, Клара. Колкото и странно да изглежда, Питър е пътувал до тези места поради някаква причина. Само трябва да разберем каква е била тя.
Клара отново се наведе напред и се вторачи в точката на картата.
— Още ли е там?
Бовоар поклати глава.
— Заминал е за Торонто…
— Торонто? — прекъсна го Клара. — Защо не започнахте с това? — Но когато видя израженията им, млъкна. — Какво има?
— Не е останал там — рече Гамаш. — Питър е отлетял от Торонто за град Квебек през април.
— Още по-хубаво — възкликна Клара. — Значи е на път към дома.
— Град Квебек — повтори Гамаш. — Не Монреал. Ако беше тръгнал насам, щеше да мине през Монреал, поп?
Клара го изгледа ядосано. Точно сега го мразеше, задето дори за миг не я бе оставил да се самозаблуждава.
— Може пък да е искал да разгледа Квебек. — Изстрелваше думите прибързано и настоятелно. — Може да е искал да рисува града, докато чака. — Запъна се за момент. — Докато чака — повтори — да се прибере у дома.
Но Питър не се бе прибрал.
— Изтеглил е три хиляди долара от банковата си сметка — впусна се отново в разказа Жан Ги. Но спря и погледна Гамаш.
— Това е последното, което знаем за него — уточни Арман. — Станало е през април.
Клара застина. Мирна отпусна едрата си длан върху ръката на приятелката си. Ледена ръка.
— Може би още е там — промълви Клара.
— Oui — съгласи се Гамаш. — Безспорно.
— Къде е отседнал?
Не знаем. Но още сме в началото. Права си, възможно е все още да е в град Квебек, а може и да е изтеглил парите и да е отишъл другаде. Изабел Лакост използва ресурсите на Sûreté, за да го намерим. Жан Ги търси. Аз търся. Но сигурно ще отнеме известно време.
Рен-Мари хвърли цепеница в камината и към комина се пръснаха жар и искри. После мадам Гамаш отиде в кухнята.
Разнесе се аромат на сьомга с лек дъх на естрагон и лимон.
Клара се изправи и заяви:
— Тръгвам за град Квебек.
— И какво ще правиш там? — попита Мирна и също стана. — Разбирам, че искаш да направиш нещо, но това няма да свърши работа.
— Откъде знаеш? — настоя Клара.
Гамаш се изправи.
— Има какво да направиш. Не съм сигурен дали ще излезе нещо от него, но може пък да има полза.
— Какво? — попита Клара.
— Питър има роднини в Торонто…
— По-големият му брат Томас — потвърди художничката. — И сестра му Мариана.
— Смятах да им звънна утре и да попитам дали им се е обаждал, дали случайно не е гостувал на някой от тях двамата.
— Искаш ли аз да се обадя?
Гамаш се поколеба.
— Всъщност исках да ти предложа да отидеш лично.
— Защо? — попита Мирна. — Не може ли просто да позвъни по телефона? Нали и ти мислеше така да направиш?
— Вярно е, но срещата очи в очи винаги е много по-добър вариант. Още повече, ако човек познава лично хората, е които ще се среща. — Арман се обърна към Клара. — Мисля, че ще разбереш, ако те излъжат.
— Ще разбера.
— Има ли някакво значение? — попита Мирна. Всички бяха станали, за да отидат в кухнята при Рен-Мари. — Нали вече не е там?
Но е прекарал в града няколко месеца — припомни Гамаш. — Може да е разказал на брат си или сестра си къде мисли да отиде след това и защо. Може да е споделил с някой от тях какво е правил в Дъмфрийс.
Гамаш замълча и погледна Клара.
— Нямаме никакви следи в град Квебек, но в Торонто се намират. Може да няма смисъл да се ходи дотам. Но може и да има.
— Заминавам — заяви Клара. — Разбира се, че ще замина. Още утре сутрин.
Изглежда, изпитваше облекчение, че най-сетне й се дава възможност да направи нещо, вместо само да седи и да се тревожи.
— Значи и аз идвам с теб — обади се Мирна.
— Ами книжарницата? — попита Клара.
— Струва ми се, че пълчищата клиенти, които отчаяно си търсят книги втора ръка, ще издържат два-три дни — рече Мирна, докато подреждаше вилици и ножове на масата. — Може да помоля Рут да наглежда магазина. И бездруго постоянно дреме на креслото край прозореца.