Мирна подсуши с кърпа мократа си коса и седна на леглото, за да разгледа знаците X и кръгчетата, надраскани върху картата.
— Смятам, че трябва да започнем от брата и сестрата на Питър — предложи Клара. — Офисът на Томас е близо до улица „Янг“. Имаме среща в четири. А в пет и половина Мариана ще дойде в бара на хотела да пийнем по нещо.
— Не си си губила времето — отбеляза Мирна. Изправи се и надзърна към лаптопа на Клара, за да види в какво се е зачела. — Нещо интересно?
Внезапно млъкна.
Най-отгоре на страницата бе изписано „У. Съмърсет Моъм“.
— „Един слуга отишъл на пазара в Багдад — зачете Клара от екрана, с гръб към приятелката си. — В навалицата се блъснал в някаква старица. Когато се обърнала, що да види — Смъртта.“
— Клара — промълви Мирна. — Не съм…
— „Смъртта го погледнала и му се заканила, а слугата се уплашил и избягал. Отишъл право при господаря си и му разправил как срещнал Смъртта на пазара. Казал му, че трябва да се махне от града, за да избегне съдбата си. Търговецът му дал коня си, слугата го яхнал, пришпорил го и препуснал с все сила към Самара, където си мислел, че Смъртта няма да го намери.“
— Не знам защо изобщо споменах…
Художничката едва забележимо направи жест с ръка и Мирна замлъкна.
— „По-късно господарят също отишъл на пазара и се натъкнал на Смъртта — продължи да чете Клара. — Попитал я защо се е заканила на неговия слуга, а тя му отвърнала, че не е искала да го уплаши. Просто била смаяна.“
Клара се обърна и се вторачи в Мирна.
— Довърши историята. Знаеш какъв е краят.
— Въобще не биваше да казвам…
— Моля те — настоя Клара.
Накрая Мирна тихо проговори:
— Смъртта рекла: „Бях смаяна, че го виждам в Багдад, понеже довечера имам среща с него в Самара“.
— Получи ли снимката на Питър? — попита Гамаш главен инспектор Лакост.
Oui. Изпратих я на колегите в град Квебек — отвърна младата жена. — Обещаха да проверят. Разпространила съм я и до всички участъци в мрежата на Sûreté du Québec, както и до полицейските служби в Париж, Флоренция и Венеция. Помолих ги да проследят откъде и как се е придвижвал. Минала е почти година оттогава, така че не очаквам кой знае какво, но трябваше да опитам.
Гамаш се усмихна. Много хора го мислеха за луд или зашеметен от болкоуспокояващите, когато за свой наследник и ръководител на прочутия отдел за разследване на убийства бе посочил инспекторка на трийсет и няколко години. Но бе надделял. И никога, нито за миг, не се бе усъмнил в решението си да се спре на Изабел Пакост.
— Добре.
Тъкмо се канеше да приключи разговора, когато си спомни.
— А, и Дъмфрийс. Би ли проверила и при тях, ако обичаш?
— Разбира се. Бях забравила.
Гамаш затвори телефона и го потупа с пръст. После седна пред компютъра си и се свърза с интернет.
Отвори гугъл и написа в търсачката „Дъмфрийс“.
— Е, не беше особено полезен — обобщи Мирна. — Винаги ли е такъв?
Излязоха от асансьора и се озоваха във фоайето на „Ти Ди Банк Тауър“. Мирна поспря за миг, за да се полюбува на творението на Мис ван дер Рое. Светлина и височина. Противоположност на затвореното, тясно и схлупено местенце, което бяха оставили на 52-рия етаж.
Томас Мороу бе висок, елегантен и изискан мъж. В известен смисъл можеше да се каже, че е живо въплъщение на самото здание. Като се изключи фактът, че в него нямаше нищо просторно и светло.
Небостъргачът бе повече от това, което се виждаше на пръв поглед. Томас Мороу бе по-малко.
— Дори по-зле — призна Клара. — Струва ми се, че заради твоето присъствие беше малко по-любезен от обичайното.
— Шегуваш се — рече Мирна. Стъпките им отекваха по мраморния под. Часовникът над дългата мраморна рецепция на охраната показваше четири и трийсет и пет. Томас Мороу бе накарал снаха си да чака двайсет минути, а после бе отделил десет минути от времето си за нея и Мирна, преди да премине към по-важни дела от изчезването на своя брат.
— Сигурен съм, че с Питър всичко е наред — казал бе Мороу е усмивка, която не бе успяла да прикрие снизхождението му. — Знаеш го какъв е. Отишъл е някъде да рисува и съвсем е изгубил представа за времето.
Мирна бе запазила мълчание и само бе наблюдавала Томас Мороу. Предполагаше, че мъжът е на малко повече от шейсет години. Седеше с широко разтворени крака и демонстрираше чатала си пред жените. Костюмът му бе прекрасно скроен, а вратовръзката — копринена. Прозорецът бе зад гърба му, което означаваше, че посетителите го виждаха на фона на огромните черни небостъргачи и блещукащата повърхност на езерото, простиращо се в далечината.