Изглеждаше като монарх, обкръжил се със символи на властта, който се надява така да прикрие собствените си слабости.
Клара бе запазила спокойствие.
— Сигурно си прав, но просто искам да разбера дали сте се срещали, когато е бил в града.
Томас бе поклатил глава.
— Не съм и очаквал да ме потърси. По моите стени не висят картини.
С известна гордост бе посочил редицата снимки. На тях нямаше роднини и приятели, а само бизнес постижения, голф трофеи, срещи с известни личности.
Непознати.
— Вероятно е ходил по изложби и галерии — казал бе Томас Мороу. — Попита ли в галериите?
— Добра идея — отвърнала бе Клара с напрегната усмивка. — Благодаря ти.
Мороу бе станал и ги бе изпратил до вратата с думите:
— Радвам се, че ви бях от полза.
С това срещата бе приключила.
— Можеше да свършим същата работа и по телефона — отбеляза Мирна, когато излязоха от небостъргача и ги погълна доменната пещ на лятото в Торонто. Стените на околните сгради излъчваха горещина, която се отразяваше от бетона и се врязваше в тротоара, а над него в тежкия и влажен въздух се стелеше миризмата на размекнат асфалт.
За Мирна тази миризма бе странно успокояваща. Майка й и баба й бяха свързвали с уют и спокойствие аромата на окосена трева, пресни печива и деликатния мирис на чаршафи, съхнали на простора. Поколението на Мирна обаче се успокояваше от промишлени миризми. Размекнатият асфалт означаваше лято. Мехлемът „Вапоруб“ означаваше зима и грижовност. Имаше и „Танг“, и бензинови изпарения, и старо мастило от ксерокс.
Всичко това я успокояваше по причини, които не можеха да бъдат логично обяснени, защото нямаха нищо общо с логиката.
След като бе поживяла известно време в Трите бора, ароматите, които й въздействаха успокояващо, се бяха попроменили. „Вапоруб“ все още й бе сред любимите, но бе започнала да харесва и ненатрапчивия мирис на червеите, които изпълзяваха след дъжд.
— Исках да се видим лично — обясни художничката, докато чакаха да пресекат на светофара с голяма група от потящи се хора. — За да разбера, че не ме лъже и не крие нищо.
— Е, излъга ли те? Според теб виждал ли се е с Питър? Говорил ли е с него?
— Мисля, че не.
Мирна поразсъждава и попита:
— А защо каза онова за стените?
Пред тях се издигаше величествената фасада на „Роял Йорк“ — грамаден анахронизъм в подножието на съвременния град. Мирна почти усещаше вкуса на бирата, от която скоро щеше да отпива.
— Кой знае защо Мороу казват нещо? — отвърна Клара и се спря точно пред входа на старинния хотел. Портиерът, който се потеше в униформата си, държеше едната си ръка върху дръжката на вратата, готов да я дръпне всеки момент.
— Предполагам, че е искал да омаловажи Питър — рече Мирна. — Така е казал, че се интересува повече от изкуство, отколкото от брат си.
— И е бил прав — отбеляза художничката.
— Да пием по една бира — предложи Мирна и се насочи право към бара.
Десета глава
Рен-Мари пъхна тежката книга под мишница и излезе в яркия слънчев ден.
— Вътре или отвън, та belle — попита Оливие.
Възрастната жена се огледа и реши, че маса на терасата под някой от големите чадъри на „Кампари“ ще свърши чудесна работа.
Няколко минути по-късно Оливие се появи отново с висока чаша с джинджифилова бира, вече запотена от жегата, и купичка с ядки асорти.
— Parfait — рече Рен-Мари. — Merci.
Отпи глътка бира и отвори книгата, но двайсет минути по-късно трябваше да се откъсне от четивото, защото в скута й тупна глава.
Хенри.
Мадам Гамаш почеса огромните уши на кучето и усети как някой я целува по главата.
— Надявам се, че си ти, Серджо.
— Съжалявам, аз съм — рече през смях Арман.
Мъжът си дръпна стол и кимна на Оливие, който се шмугна в бистрото.
— „История на Шотландия“ — прочете бившият детектив заглавието на корицата на книгата, която държеше Рен-Мари. — Внезапен интерес?
— Защо Дъмфрийс, Арман? — попита го съпругата му.
— Самият аз се опитвам да разбера. Търсих и в интернет.
— Откри ли нещо?
— Не съвсем — призна. — Разпечатах част от информацията, която успях да намеря. — Остави листовете на масата. — А ти?
— Тъкмо започвах да чета.
— Откъде я взе? — попита Арман. — От Рут?
Загледа се към книжарницата на Мирна за нови и употребявани книги.