— Обещах й да се кача при нея, преди да си тръгна, но сигурно е заспала вече – отбеляза тя със съжаление, а майката на момиченцето се намръщи и направи учудена физиономия.
— Надявам се да е така! – строго отвърна. – Вижда ли я тази вечер? – попита тя уж мимоходом Мариан, с известна доза изненада, но привидно, без да придава значение на въпроса си.
— Да – наивно призна красивата жена, бе забравила за предупреждението на Габриела, че не й разрешават да наблюдава пристигащите гости, тъй като не бе му обърнала внимание. Кой би могъл да се ядоса на ангел като това момиченце? Ала Мариан не знаеше твърде много неща за Елоиз. – Тя е очарователна. Беше седнала на стълбите, когато дойдохме, в сладка розова нощничка. Изтичах при нея да я целуна и побъбрихме няколко минути.
— Съжалявам – рече Елоиз, изглеждаше леко подразнена. – Не е трябвало да прави това. – В тона й прозвуча извинение, сякаш Габриела бе сторила нещо ужасно обидно за гостите и в очите на Елоиз бе точно така. Детето бе демонстрирало присъствието си, което за майката бе непростим грях, ала Мариан Маркс не можеше да го знае.
— Вината бе моя. Опасявам се, че не бях в състояние да й устоя с тези нейни големи очи. Тя искаше да види диадемата ми.
— Надявам се, че не си й позволила да я пипа. – Нещо в очите на Елоиз подсказа на Мариан, че не трябва да дава повече обяснения, и когато двамата със съпруга й излязоха от дома на семейство Харисън, тя сподели с него усещането си.
— Елоиз е ужасно строга с това дете, не мислиш ли, Боб? Реагира, сякаш то би откраднало диадемата ми, ако бях му позволила.
— Сигурно има старомодни разбирания за децата, вероятно се опасява да не би Габриела да ти е досадила.
— Как би могла да ми досади? – възкликна най-чистосърдечно Мариан, докато пътуваха в колата към къщи. – Тя е най-сладкото същество, което познавам… толкова сериозна и красива. Но очите й са най-тъжните, които съм виждала… – После, изпълнена с копнеж, додаде: – Бих искала и аз да имам момиченце като нея.
— Знам – отвърна той, потупа я по ръката и отмести поглед, защото го болеше от разочарованието, което се четеше в очите на жена му. Знаеше какво означава за нея след девет години брачен живот да нямат деца. Ала и двамата вече бяха приели този факт.
— Тя се държи лошо и с Джон – продължи Мариан след известно мълчание, бе се замислила за децата, които не бе родила, и за момиченцето, с което разговаря тази вечер.
— Кой? – Умът на Робърт явно бе погълнат от други неща. Денят му бе натоварен и той вече размишляваше за утрешните си задачи. Беше освободил съзнанието си от посещението у семейство Харисън и от коментарите на жена си за тяхната дъщеря.
— Елоиз. – Мариан го върна обратно към настоящето и той кимна. – Джон танцува няколко пъти с онази англичанка, която бе довел принц Орловски, и според мен Елоиз бе готова да го убие.
Робърт Маркс се усмихна на преценката на жена си за ситуацията.
— А може би щеше да се радваш, ако беше на нейно място? – Той вдигна едната си вежда и Мариан се разсмя. – Та тази жена почти нямаше дрехи по себе си. – Беше облечена в рокля от сатен в телесен цвят, която прилепваше плътно по нея като втора кожа и не оставяше почти нищо на въображението. Беше доста забележителна и Джон Харисън я намери за много забавна. При това не без основание.
— Значи тогава не бива да обвинявам Елоиз – призна си откровено Мариан. После обърна големите си сини очи към него и съвсем лишена от притворство, невинно попита: – А според теб тя хубава ли е?
Ала той съзнаваше, че е по-добре да не отговаря, и се разсмя от сърце. Колата спря пред дома им на източната страна на Седемдесет и девета улица.
— Не бих се влюбил в тази, мадам Мариан! Според мен тя изглежда ужасно, прилича на харпия, фигурата й е лоша и изобщо не е трябвало да облича тази рокля. Не мога да си представя защо Орловски я доведе със себе си! – И двамата се засмяха на находчивостта, с която той се измъкна от въпроса на жена си, защото съзнаваха, че англичанката бе поразително красива и несъмнено привличаше погледите. Но Робърт Маркс не се интересуваше от никоя жена, освен от собствената си прелестна съпруга и за него нямаше никакво значение, че тя не може да има деца. Той я обожаваше. В момента единственото му желание бе да се озоват час по скоро в спалнята. Не даваше и пет пари за новата любовница на Орловски.
Ала това не можеше да се каже за Джон Харисън, който също разговаряше със съпругата си в тяхната спалня, макар и доста по-разгорещено.
— За Бога, защо направо не й свали роклята! – язвително рече Елоиз. Той бе танцувал неколкократно с оживено обсъжданата англичанка в тясната бежова сатенена рокля и страстните им танци не бяха останали незабелязани нито от Елоиз, нито от принц Орловски.