Выбрать главу

Семейство Уотърфорд я поканиха да остане на вечеря у тях и Габи се съгласи, защото й бе изключително приятно. Мисълта, че Франк й е бил доведен баща в продължение на тринайсет години, а тя не го е познавала, я развълнува. Пък и Джейн бе прекрасна жена. Беше вдовица, бяха женени от три години и очевидно се обичаха. Каза й, че когато се запознала с Франк, той бил съвсем объркан и благодарение на Елоиз бил започнал да мрази жените, но тя го проумяла. Съпругът й се разсмя на нейната версия на историята им.

— Не вярвай на нито една нейна дума, Габи. Тя бе самотна вдовица и аз я измъкнах под носа на един богат стар глупак от Палм Бийч. Ожених се за нея, преди той да се усети. — И Франк се усмихна широко.

Покани я да нощува при тях, но Габриела не искаше да се натрапва. Отказа с аргумента, че ще си вземе стая в хотела на летището, за да й е по-удобно на сутринта да отпътува за вкъщи. Ала те изключително много настояваха да остане. Франк каза, че й дължи поне това, след като всичките тези години не е била край него. Тя не преставаше да мисли колко различен би бил животът й, ако бе живяла с доведения си баща. Ала майка й би го развалила във всички случаи и Габи реши, че той вероятно има право. Най-хубавото, което Елоиз бе направила за нея, бе, че я изостави. В крайна сметка това я бе спасило, иначе нямаше да може да преживее следващия побой.

Семейство Уотърфорд й предостави чудесна стая за гости с изглед към залива и към моста „Голдън Гейт“, а на сутринта прислужницата й сервира закуска в леглото. Габи се почувства като принцеса. Реши, преди да тръгне за летището, да се обади на Питър. Той не бе дежурен и се развълнува много, когато я чу.

Тя му разказа за семейство Уотърфорд и Питър се зарадва, че се е оправила успешно и че майка й не е била там. Подобно на Франк Уотърфорд той бе сигурен, че нищо нямаше да се промени и злата майка пак би намерила начин да нарани Габи. Не беше изненадан от думите на Франк и изпита облекчение, че проучванията й бяха приключили. Тя му се стори съвършено спокойна. Каза му, че вечерта се прибира в Ню Йорк, но докато я слушаше, у него се роди по-добра идея. Той имаше четири свободни дни и се оказа, че харесва много Сан Франсиско.

— Защо не останеш там? – предложи Питър. – Аз ще дойда. – Тя се поколеба известно време, не знаеше какво да му каже. Това бе началото за тях. Ала тя вече усещаше, че най-сетне е оставила призраците зад себе си. Най-накрая се бе помирила с тях. С Джо, със Стив, дори с родителите си. Сега разбираше по-добре какво й се е случило. Франк имаше право. Не е имала късмет при разпределението на родителите. Все едно е била поразена от светкавица. През всичките тези години тя бе вярвала, че вината е нейна. Побоите, жестокостта, изоставянето й, фактът, че не я обичаха. Бе готова да поеме вината за всичко. Сега си даде сметка, че дори онова, което се бе случило с Джо, не бе съвсем по нейна вина. В края на краищата той сам бе направил избора си. – Какво ще кажеш? – попита я Питър отново за идеята си, а на лицето й постепенно засия усмивка, когато впери очи в гледката от прозореца на гостната на семейство Уотърфорд.

— Приемам – отвърна тя, изпълнена с готовност да го срещне и да го допусне до себе си. Не знаеше какво ще се случи помежду им, но ако бе хубаво, смяташе, че го заслужава. Вече не се чувстваше прокълната, нито обречена на наказания. Ето защо бе дошла тук, за да се освободи от бремето, с което родителите й я бяха осъдили да живее, и най-сетне бе успяла да се отърси. Доживотната й присъда бе отменена.

— Ще отпътувам следобед. Можем да се чакаме някъде. Ще наема хотелска стая – ентусиазира се Питър, но когато Габи каза на семейство Уотърфорд, че той идва и тя се премества в хотел, те настояха двамата да отседнат у тях. Бяха най-милите и гостоприемни хора, които познаваше, и изглежда искрено желаеха да остане в дома им.

— Искам да видя що за човек е този мой бъдещ зет, преди да си сгрешила – пошегува се Франк с Габриела. Тя им бе разказала откъде се познават с Питър и какво се бе случило със Стив Портър или както там се казваше. Те бяха ужасени от историята, която чуха, и с нетърпение очакваха да се запознаят с Питър.