— Не се ли страхуваш, че някой ден може да я убиеш? – укорително попита Джон жена си, а тя го погледна с високомерно удивление. Беше погълнал няколко питиета и едва забележимо се олюляваше срещу нея. Започна да пие горе-долу по същото време, когато съпругата му се зае да възпитава дъщеря им. Така му беше по-лесно, отколкото да се опитва да предотврати побоите или да си обяснява поведението на Елоиз. Алкохолът отнемаше от напрежението и правеше ситуацията поносима поне за него, ако не за Габриела.
— Може би, ако сега я вразумя, няма да стане пияница като теб. Това би могло да й спести доста сърдечни разочарования по-късно. – Елоиз седеше спокойно на дивана и го гледаше презрително, а той си приготви още едно мартини.
— Най-отвратителното е, че според мен ти си вярваш.
— Да не би да искаш да ми кажеш, че съм твърде строга с нея? – попита Елоиз, видимо изнервена от думите му.
— Твърде строга? Твърде строга? Някога оглеждала ли си белезите й? Според теб как ги е получила?
— Не ставай смешен, да не би да обвиняваш мен? Дъщеря ти пада на главата си всеки път, когато се обува. – Тя запали цигара, наведе се напред, наблюдавайки как отпива от мартинито си.
— Елоиз, не забравяй с кого разговаряш. Мен ли заблуждаваш? Знам отношението ти към нея… тя също… бедното дете, то не заслужава това.
— Нито пък аз. Имаш ли представа пред какво съм изправена? Под тези къдрици и големи невинни сини очи, в които си толкова влюбен, се крие малко чудовище.
Той я погледна така, сякаш току-що силата на алкохолното опиянение бе смъкнала пелената, забулвала досега очите му.
— Ревнуваш я, нали, Ел? Затова е всичко, нали? Просто ревнуваш. Ревнуваш от собствената си дъщеря.
— Ти си пиян. – Тя отклони темата и изпусна дим от цигарата си, не желаеше повече да го слуша какво говори.
— Прав съм, знаеш го. Ти си болна. Заради нея съжалявам, че изобщо я създадохме. Тя не заслужава живота, който й предлагаме… който й предлагаш… – Той не поемаше отговорност за жестокостта на жена си и се гордееше извънредно много с това, че никога не бе вдигал ръка на Габриела. Ала в същото време и не беше направил нищо в нейна защита.
— Ако се опитваш да ме накараш да се чувствам виновна заради нея, не си прави труда. Не изпитвам вина. Знам какво върша.
— Така ли? Ти я биеш безчувствено на практика всеки ден. В това ли се изразява възпитанието ти? – Джон изглеждаше потресен, пресуши чашата си и усети ефекта от четвъртото мартини. Понякога му трябваше по-голямо количество, за да забрави за деянията на Елоиз.
— Тя не е лесно дете, Джон. Трябва да бъде научена.
— Е, ти се постара, Ел. Сигурен съм, че Габриела никога няма да забрави уроците, които ние й предадохме. – При тези думи очите му се замъглиха.
— Надявам се. Децата нямат нужда от суетня около тях. Просто не е полезно. Тя също разбира, че съм права. Никога не спори с мен, когато я наказвам. Знае, че си го е заслужила.
— Твърде е уплашена, за да спори с теб, и ти много добре си даваш сметка за това. Вероятно се страхува да не я убиеш, ако каже нещо или се опита да ти се противопостави.
— За Бога, от твоите думи излиза, че аз съм едва ли не безмилостен убиец. – Елоиз кръстоса съблазняващо елегантните си крака, ала истината бе, че от няколко години тя изобщо не го вълнуваше. Като виждаше какво прави с детето им, той започна да я мрази, но не достатъчно, за да се опита да я спре, нито за да я напусне. Нямаше куража да го стори и постепенно намразваше себе си.
— До няколко години ще трябва да я пратим някъде на училище, само и само да я махнем оттук, далеч от двама ни. Тя заслужава малко спокойствие.
— Преди това обаче заслужава да получи подходящо възпитание от нас.
— Така ли го наричаш? Възпитание? Видя ли белега на бузата й тази вечер?
— До сутринта ще й мине – спокойно отвърна Елоиз.
Той разбираше, че вероятно ще стане точно така, но не искаше да го признае. Жена му, изглежда, премерваше ударите си много точно, така че по онези части от тялото на Габриела, които бяха изложени на хорските погледи, никога не се появяваха белези. Съвсем другояче стоеше въпросът със синините над лактите и по краката. Несъмнено Елоиз бе тънък експерт.