— Стойте тук и пазете храната — нареди Тоя. — Пойли да дойде с мен. Ще потърсим Грен и ще го доведем.
Предложението й бе съвсем разумно. Движението в гората бе опасно, още повече с храна.
Пойли и Тоя тъкмо заобиколиха свиркотръна и сякаш за да им помогне да се ориентират по-добре, викът на Грен долетя отново. Двете момичета завиха покрай ниско възвишение, покрито с бледоморави кактуси, и внезапно съзряха момчето. Проснат възнак под дървото, почти като техния алигатор, Грен лежеше притиснат от същата решетка.
— О, Грен! — възкликна Пойли. — Колко много ни изплаши!
Не бяха стигнали още до него, когато от клоните на близкото дърво видяха да пропълзява влажна яркочервена уста, същата като на цветето лигави устни. Зиналата й паст се надвеси над главата на момчето.
Без много да му мисли, Пойли се хвърли върху пълзящото растение и сръчно го сряза с ножа си. Лигавата маса се плъзна между пръстите й. Момичето прибра ножа си и обърна гръб на отминалата опасност.
— Пойли, внимавай! Над теб! — долетя предупредителният вик на Тоя, която се хвърли към приятелката си.
Усетил опасността, паразитът бе спуснал близо десетина от своите лазещи уста. Сега всички те висяха над главата на Пойли. Тоя бързо се разправи с тях. Те се опитаха да се дръпнат, но от прорезите вече обилно се стичаше белезникавата им течност. Реакциите в растителния свят съвсем не бяха от най-бързите.
Задъхани, двете момичета се обърнаха към Грен, който продължаваше да лежи притиснат до земята.
— Ще можете ли да ме освободите? — попита той, озъртайки се безпомощно.
— Аз съм водач. Разбира се, че мога да те измъкна — рече Тоя. — Тази решетка е част от дървото. Сега ще я накараме да се вдигне и ще се измъкнеш.
Тоя коленичи и започна да реже една от пръчките на решетката.
В земите, завладени от смокинята, където огромната й листна маса покриваше и най-затънтените кътчета, основният проблем за по-слабите видове бе оцеляването. При свиркотръна и създанията, на които бе дал живот, като дъмблърите например или цветето горяща урна, вродената им изобретателност бе подсказала най-доброто разрешение.
Но не само изобретателността беше решаваща. За растителността на Ничията земя например най-важна бе издръжливостта. Това произтичаше от голямата разлика между екземплярите изгнаници и техните роднини във вътрешността.
Дърветата от рода на мангровото например нагазваха в морето и ловяха смъртоносните водорасли. Други, като върбата убиец, бяха възприели някои от навиците на животинския свят и се хранеха с гниеща тъкан. Дъбът пък бе успял да стигне до другата крайност — спущаше подобни на решетки приспособления и притискаше до земята организмите, с които се хранеха корените му. Случваше се, умирайки от глад, същите тези корени да хранят дървото.
Естествено, Тоя не знаеше нищо. Разбираше само, че трябва да накара решетката, притиснала Грен, да се вдигне както бе направила другата, заклещила алигатора. Пойли се залови да й помага и започна да реже пръчките в другия край. Очевидно дъбът бе решил, че щетите ще бъдат твърде големи за него, и много скоро изтегли нагоре приспособлението си.
Пренебрегвайки всички табута, момичетата грабнаха Грен и тримата побягнаха към другите.
Всички заедно довършиха алигатора, като не забравяха да се оглеждат за дебнещи опасности.
Не без известно самохвалство Грен им разказа какво бе видял в жилището на термитите. Никой не искаше да му повярва.
— Термитите не са толкова умни, че да направят всичко това — обади се по едно време Веги.
— Всички вие видяхте крепостта, която бяха вдигнали. Стояхте дори върху нея.
— Но термитите от джунглата не са толкова способни — не пропусна да подкрепи Веги и този път Мей.
— Само че тук не е джунгла — възрази Грен. — Тук стават други неща. Много по-страшни.
— Стават само в твоята глава — не млъкваше Мей. — Разправяш ни всички тия измишльотини, за да не ти припомним, че ти не се подчини на Тоя. Как може да има прозорци под водата?
— Разказвам ви само онова, което видях с очите си — опитваше се да ги убеди момчето. Той очевидно бе започнал да се дразни. — Тук, на Ничията земя, всичко е по-различно. Много термити имат по телата си плесен, каквато не съм виждал досега. Много са грозни.
— И къде видя това? — попита Шрий.
Грен подметна във въздуха някакво прозрачно стъклено късче с необикновена форма и после бързо го скри в шепата си. Може би искаше да предизвика всеобщо любопитстпо или просто не му се щеше да говори за неотдавна преживяната уплаха.
— Когато решетката на онова дърво ме улови, погледнах нагоре към листата и между клоните зърнах нещо, от което косите ми настръхнаха. Плесен, каквато бях видял да обитава телата на някои от термитите, бе и там, по листата. Лъскава и блестяща като око.