— И ти не знаеш как да преминем оттатък — рече Веги, обзет от съмнения.
— Напротив, зная — самодоволно се засмя Грен.
— Вероятно се надяваш, че термитите ще ти помогнат — обади се Пойли.
— Не.
— Тогава какво?
Той ги изгледа предизвикателно. Сетне се обърна към Тоя.
— Ще ви покажа пътя, ако ме последвате. Тоя няма глава за това, а аз имам. Не искам да бъда повече прокуден. Ще ви водя вместо Тоя. Изберете ме за ваш водач и ви обещавам безопасност.
— Ти наистина си мъжко дете — презрително подхвърли Тоя. — Прекалено много бърбориш и не преставаш да се хвалиш.
— Водачи стават жените, а не мъжете — възрази неубедително Шрий.
— Тоя е лош водач — изкрещя Грен.
— Не е вярно — възрази Дриф. — И е по-смела от теб.
Останалите мълчаливо се съгласиха, дори Пойли. Нямаха пълно доверие на Тоя, но не вярваха много и на Грен.
Пойли се приближи до момчето.
— Знаеш какъв е законът — рече му тя тихо. — Ще бъдеш прокуден, ако не ни осигуриш възможност да се измънем.
— А ако ви предложа такава възможност?
— Тогава ще останеш с нас. Само не се надявай да изместиш Тоя. Не е редно.
— Аз съм този, който ще каже кое е редно и кое — не.
— Това също не е редно.
— Ти си единственият разумен човек тук, Пойли. Недей да спориш с мен.
— Не искам да те изпъдят от групата. Аз съм на твоя страна.
— Вижте тогава! — обърна се момчето към всички и извади странно по форма стъкълце, което им бе показал преди. — Намерих го, докато лежах затиснат от рамката. Нарича се слюда или стъкло. Може и морето да го е изхвърлило. Струва ми се, че термитите го използват, за да гледат през него под водата.
Тоя посегна да разгледа стъкълцето, но момчето предвидливо дръпна ръка.
— Като го държиш срещу слънцето — продължаваше Грен, — под него се явява друго малко слънце. Докато лежах под рамката, изгорих с него ръката си. По същия начин вероятно щях да прегоря и отделните пръчки и да се освободя, ако не бяхте дошли. Можем да изгорим проход в стената и да се измъкнем от Ничията земя. Само да подпалим няколко сухи клони и треви и огънят ще поеме. Вятърът ще го разгори и гората ще пламне. Нищо на този свят не устоява пред огъня, ще тръгнем след него и той ще ни отведе в джунглата.
Децата се спогледаха.
— Грен е много умен — рече Пойли. — Може и да успее да ни спаси.
— А може и нищо да не излезе — упорствуваше Тоя.
Ядосан, Грен я замери с парчето стъкло.
— Ама че глупачка! Главата ти е пълна с жаби. Теб трябваше да изпъдим.
Момичето грабна стъкълцето и отстъпи.
— Грен, ти си полудял, не се чуваш какво говориш. Махни се, преди да сме те убили — изкрещя тя.
— Видя ли как се държи с мен, Веги! — гласът му трепереше от яд. — Тя не може да бъде водач. Или ние ще се махнем, или тя.
— Тоя никога не ми е сторила нищо лошо — обади се намусено Веги с единственото желание да избегне кавгата. — Не искам да бъда прокуден.
Доловила колебанието му, Тоя бързо се възползва от него.
— Започне ли спор в една група, тя скоро неизбежно се разпада. Такъв е животът. От нас двамата с Грен единият трябва да си отиде. И вие ще решите кой да бъде. Говорете. Нека всеки, който предпочита аз да си отида, да се обади.
— Така не е честно — извика Пойли.
Настъпи неловко мълчание.
— Да си отиде Грен — прошепна Дриф.
Момчето извади ножа. Веги тутакси скочи на крака, също с нож в ръка. Зад него бе застанала Мей. Много скоро всички бяха насочили оръжие срещу Грен. Единствена не помръдваше Пойли.
Върху лицето на Грен се изписа огорчение.
— Върни ми стъклото — протегна ръка той към Тоя.
— Сега то е наше — рече тя. — Можем да направим малко слънце и без теб. Върви си, преди да сме те убили.
Грен огледа всички. Сетне се извърна и безмълвно се отдалечи.
Не можеше да преглътне обидата. А и знаеше, че пред него няма никакво бъдеще. Изключително опасно бе да се движи сам в джунглата, а тук, извън нея, бе двойно по-опасно. Успееше ли да се добере до средните слоеве на гората, съществуваше вероятност да срещне и други хора, но групите бяха малобройни и твърде боязливи. Дори да го приемеха, никак не го блазнеше мисълта, че трябва да се приспособява към нови хора.
Ничията земя не бе най-подходящото място за разходка на дълбоко огорчен човек. Само пет минути след като се отдели от останалите, той попадна в плен на някакво растение.
Земята под краката му бе очевидно пресъхнало речно корито. Грамадни камъни се изпречваха пред него, спъваше го на всяка крачка и ситен чакъл. Тук растеше само остра като бръснач трева.