Очевидно не беше в състояние да се справи с бодливите кожи, но може би Грен или гъбата щяха да успеят. Тя тичаше през локвите и калта към пещерата и, без много да му мисли, се втурна вътре.
Прикрит до самия вход, вътре я чакаше Грен. Ятмур мина покрай него и едва тогава осъзна, че странната фигура е нейният любим. Той застрашително пристъпи към нея.
Стъписана от неочакваното му появяване, тя се разпищя с широко отворена уста.
Сега гъбата бе вече почти черна и така се бе разпростряла, че скриваше напълно лицето на Грен, само очите му проблясваха заплашително.
Младата жена падна на колене. Това бе единственото, което успя да стори, не можейки да откъсне очи от огромното гъбесто образувание по раменете на Грен. Почувствува се напълно обезсилена.
— О, Грен! — прошепна тя.
Той се наведе и грубо я сграбчи за косите. Болката проясни мислите й, и макар че трепереше като възвишение под свличащи се земни маси, самообладанието не й измени.
— Грен, гъбата те убива — прошепна тя.
— Къде е бебето? — попита той. Въпреки че гъбата му пречеше, в гласа му се усещаше и още по-голяма отдалеченост, някакво кънтене, което още повече я изплаши. — Какво си направила с бебето, Ятмур?
— Ти изобщо не приличаш на себе си — отклоняваше тя колкото можеше вниманието му. — Какво се е случило, Грен? Знаеш, че не те мразя, кажи ми, за да те разбера.
— Защо не донесе бебето?
— Наистина не си вече Грен. Ти си вече почти гъба, нали? Ти говориш с нейния глас.
— Ятмур, имам нужда от детето.
Изправяйки се на крака, въпреки че той продължаваше да я държи за косите, тя каза с възможно най-спокоен глас.
— Кажи ми за какво ти е Ларен?
— Бебето е мое и аз се нуждая от него. Къде си го оставила?
Тя посочи към дъното на пещерата.
— Не бъди глупав, Грен. Лежи си там зад теб и спи.
Той извърна глава и в този миг тя се измъкна: стрелна се изпод ръката му и с ужасен писък побегна.
Навън я посрещна дъждът и цялата обстановка бързо я върна към действителността, която бе напуснала минута преди това. Право пред нея на фона на склона се бяха очертали трите фигури, които бодливите кожи бяха нарекли ловци убийци. Но групата около шейната се виждаше ясно — дебелите рибари и планинците бяха застинали неподвижно, с обърнати към нея глави.
Ятмур се спусна към тях щастлива, че все пак има при кого да отиде. Едва тогава се извърна назад.
Грен я бе последвал и сега се бе спрял пред входа на пещерата. Постоя така нерешително, после се обърна и се отдалечи. Бодливите кожи се разбъбраха развълнувано, очевидно гледката им бе направила силно впечатление. Възползвайки се от това, Ятмур посочи с пръст към Грен и рече:
— Ако не ми се подчинявате, този ужасен мой приятел ще дойде и ще ви изгълта всички. А сега оставете онези хора да се приближат и няма да ги докосвате, докато не се опитат да ви причинят нещо лошо.
— Ловци убийци не, йеп яп, добри! — развълнуваха се планинците.
— Правете каквото ви казвам или онзи с лицето гъба ще ви изгълта заедно с ушите и кожите ви.
Трите фигури в далечината бавно пристъпваха. Двете бяха очевидно човешки същества, макар и твърде слаби. На мъждивата светлина не се виждаха никакви подробности. Силуетът, който най-силно заинтригува Ятмур, пристъпваше отзад. Макар да беше на разстояние само една-две крачки от тях, ясно се виждаше, че е значително по-висок и сякаш имаше още една глава, опашка и държеше ръцете си над черепа. Ала нищо положително не можеше да се каже, защото дъждът размазваше очертанията и същевременно обграждаше с ореол странната фигура.
Подлагайки на изпитание нетърпението на Ятмур, групата спря. Тя им подвикна да побързат, но те сякаш не я чуха. Стояха съвършено неподвижни под леещия се като из ведро дъжд — една от фигурите започна да се размива, стана прозрачна и… изчезна!
Видимо стреснати от заплахите на Ятмур, и рибарите, и бодливите кожи бяха млъкнали. Когато фигурата се стопи пред очите им, те зашумяха, но като че ли не отдадоха особено значение на този факт.
— Какво става там? — подвикна Ятмур на един от дебелаците.
— Много странно нещо, за да си го кажем, хубава жено. Дори няколко странни неща! В този отвратителен и мокър дъжд приближават две привидения и един ловец убиец! Бодливите кожи имат много и лоши предчувствия.
Ятмур нищо не разбра.
— Кажи на ония бодливци да млъкнат — извика тя ядосано — Върнете се в пещерата. Аз ще се срещна първа с непознатите.
— Добрите бодливи богове не искат да направят това, което искаш ти, дето нямаш опашка — отговори рибарят, но Ятмур се престори, че не го чува.