Усещането бе странно. Лора пое дълбоко дъх и стисна очи, за да сдържи бликналите в тях сълзи. Ако не се изложеше да кихне или да си изтрие носа, щеше да е издържала достойно този нов изпит! Получи слаб световъртеж, но неочаквано започна да възприема всеки и всичко около себе си необикновено отчетливо. Дори примамливите звуци на музиката, долитащи от балната зала. Селест се бе оказала права — кокаинът бе нещо съвсем различно от хашиша. Но от друга страна, защо изобщо трябваше да си прави експерименти с тях?
Лора реши да зададе този въпрос на Селест следващия път, когато отново останеха насаме и им се удадеше възможност да разговарят сериозно. Защо да търси бягство в нещо, от което нямаше нужда и дори не желаеше, просто защото бе модерно? Колко ненужно и дори глупаво!
Е, за това — по-късно! Щеше да има време да обмисли всичко, което бе преживяла и научила и да поговори за това. Време да седне сама и да пише. Но сега, в този момент музиката я викаше и тя по необясним начин се почувства носена от вълна чиста енергия и вяра в себе си.
— Май ти се танцува… тактуваш си с крак! — забеляза Селест, чиито очи проблясваха през прорезите на маската й. — Искаш ли да отидем? Ела да видим какво ще намерим там… а ако се изгубим в навалицата, ще се срещнем по-късно, нали?
В златната зала, в която се втурнаха, нямаше столове покрай стените за стари моми и придружителките на младите момичета. Високият, подобен на купол таван бе изрисуван в пастелни цветове и изобразяваше херувимчета, купидони и сатири, вземащи участие в оргиите на гръцки богове и кентаври. По стените висяха огледала с ламперии, всяка от които представляваше изкусна, украсена с брокат бродерия, изобразяваща също сцени на сладострастие и оргии, включващи всевъзможни плътски радости.
Всички танцуваха… от време на време сменяха партньорите си и се въртяха в лудешки вихър. Една постоянно меняща се картина, отразявана от лъскавия под и огледалата по стените.
Застанали все още колебливо на прага, Селест и Лора бяха сграбчен и издърпани сред танцуващите, където музиката и усещанията ги погълнаха.
Анонимността на костюмите и маските придаваше на присъстващите чувство за сигурност и свобода. За щастие, днес нямаше да се състои традиционното сваляне на маските в определен час. Колко умно и предвидливо от страна на Даниел!
В лекия си костюм Лора се чувстваше напълно свободна, необуздана и неспъвана от нищо.
Тя танцуваше… о, можеше вечно да танцува така, ако не бе усетила празнота в стомаха си, която й напомни, че от часове не бе слагала нищо в устата си. Вече не бе в състояние да устои на мисълта за залата с изкусителния бюфет. Нямаше нужда от кавалер, който да й пълни чинията… можеше да си хапне от всичко, което й се приискаше, при това права, ако така й харесваше. Чудесно! Нямаше нужда да се извинява пред партньора, с когото танцуваше в момента… някакъв римски император, беше забравила кой. Вероятно Калигула, ако се съдеше по нещата, които настойчиво й предлагаше.
— Съжалявам, но не мога да ви бъда кон или жена на един от вашите сенатори! А що се отнася до уреда за мъчения… не, по-добре не! Освен ако вие не сте онзи, който ще бъде разпъван, а аз да давам заповедите: още… и още… и още! Но тъй като двамата с вас ме от различни столетия, благодаря и лека нощ! Сега наистина трябва да потърся приятелите си.
Следвайки ритъма на музиката, Лора се измъкна от ръцете му и го дари с прелъстително полюшване на хълбоците, преди да се устреми към вратата, където връхлетя на самия дявол. Сатана… Луцифер?
Както беше гладна, в момента Лора нямаше желание да танцува с дявола… нуждаеше се от нещо за хапване и пиене. Но когато нетърпеливо понечи да се освободи от хватката му, младата жена бе завъртяна и за свой ужас се оказа в желязната му, прекалено интимна прегръдка. Как бе възможно, в случай че този човек не владееше някаква неизвестна на европейците техника?
Костюмът му в червено и черно беше прекалено тесен. Когато я притисна към себе си, Лора не можа да не усети онова, което той без съмнение и целеше — неговата възбуда! Е, тя нямаше да се остави да бъде объркана и изплашена!
— Наложи се да изхвърля опашката и тризъбеца. Бяха прекалено неудобни и само ми пречеха. А аз винаги съм склонен да импровизирам. Сграбчвам най-доброто, което ми се предлага.
— Забелязах! — сряза го Лора. — Но позволете да ви кажа, че не ми допада да бъда сграбчвана, както сам се изразихте, против волята ми. Тъкмо исках да си тръгна. Вече нямам желание за танци. А и не бих танцувала с вас. Ясно ли се изразих?
Още от момента, в който той я заговори, Лора не успяваше да се избави от усещането, че го познава. Deja-vu13? О, не, не беше това! Тя имаше прекалено развинтена фантазия, това бе всичко.