Мишел Реми, граф Д’Арланжан, се смееше наум, докато камериерът внимателно подрязваше брадата му.
Най-сетне бе срещнал младата дама, заради която беше дошъл в Лондон. Лора Луиза Морган — дъщерята на Вирджиния от онова арогантно, самомнително парвеню, което бе успяло да спечели сърцето и тялото й.
Дъщерята на Джини бе станала същата прелъстител на амазонка като майка си и дори беше излязла на дуел срещу сина му и го бе победила! Колко много наистина приличаше тя на Джини, неговата Жинет!
Какво ли бе наследила от дързостта и чувствеността на майка си? Бе решен да установи това! Имаше безкрайно много възможности! Очите му леко се присвиха, когато си спомни за една от тях и за изпълващите жълтата парижка преса клюки по адресна младата дама, обсебила мислите му от момента, в които я бе видял за пръв път.
Беше изпитал потребност да узнае колкото е възможно повече за тази малка сирена с блестящи очи, чието име тогава все още не знаеше и която безстрашно бе издържала погледа му — тогава, в парка. Една femme du monde15 — макар и съвсем млада, бе прозрял това още при първите си предпазливи проучвания. Непознатата наистина се бе оказала дъщерята на Джини и Стив, която междувременно се бе превърнала в очарователна млада жена. И каква удивителна случайност, че точно по това време графът бе натоварен с дипломатическа мисия в Лондон! И какво удоволствие му бе доставило да нагласи тази случайност, след като бе научил за дуела, изгубен от онова избухливо пале, сина му. Друго не можеше и да се очаква… при такава майка! Ах, неговата непостоянна, невярна Жинет! Той имаше сметки за уреждане с нея!
„Хубавата Лора“ бе чул да я наричат, без тогава все още да дава ухо на клюките и да се интересува от богати американки, които се забъркват в глупави авантюри. Но сега… да, сега бе напълно обсебен и очарован. В края на краищата тя трябва да бе наследила от Жинет и нещо друго, освен циганските й очи и издаващите опърничавия й нрав трапчинки. Невярната Жинет, която бе смятал за своя и дори, пренебрегвайки миналото й, възнамеряваше да се ожени за нея. Сега се питаше какъв ли опит с мъжете беше натрупала очарователната дъщеричка на Жинет. Бе решен да установи това и то преди някой да го е изпреварил.
Графът умело се бе погрижил Лора да бъде поканена на приема във френското посолство, който се смяташе за едно от най-бляскавите събития на този сезон в Лондон. Беше се погрижил и на масата да получи мястото до госпожица Морган.
Бе съвсем сигурен, че тя ще се появи — без съмнение домакинята й, графиня Седжуик, щеше да се погрижи за това!
А след това? Естествено скоро щеше да разбере, но Мишел имаше едно съвсем определено предчувствие. Каквато майката, такава и дъщерята? Нямаше търпение да узнае това.
19
— Да ме бе оставила да се наспя след онова шампанско и хайвера! — оплака се на приятелката си Лора. — Мили боже, Ена… колко често си го правила? Как издържаш? И колко още покани е приела за днес свекърва ти? Капнах от това постоянно преобличане!
— Тази вечер е прочутият френски прием, както отскоро го наричат. Мисля, че Уелският принц също ще бъде там. Сигурно ще е интересно, Лора. Наистина. Не ме гледай така ядосано! Може пък да ти е приятно!
Лора бе пристигнала в Лондон с мисълта, че непрестанно ще се отегчава, но в действителност животът на Острова се бе оказал наистина забавен… особено след като бе представена на граф Д’Арланжан!
— Изпихте толкова много вино и шампанско, момичето ми, че вече едва ходите! — неодобрително забеляза лейди Хонория на връщане от приема във френското посолство. — И не мислете, че не зная какво се е разиграло между вас. Той съвсем определено бе нагласил всичко… какви интриганти само са тези французи! А вие, госпожице, му посветихте прекалено много време… и прекалено често му се усмихвахте! Какво си въобразявате? Ха! Вече разбрах, че обичате да си играете с огъня само за да видите дали ще ви се удаде да се измъкнете, без да се опарите. Но да си играете с някой мъж е съвсем друго нещо! Или той си играеше с вас? Наясно ли сте всъщност по този въпрос…
О, да, графиньо — спокойно я прекъсна Лора. — Ако искате да ме попитате дали съм наясно с това, че преди много време Мишел Реми е бил сгоден за майка ми, отговорът е да, разбира се. Аз дори му казах, че зная всичко за тяхната връзка! — Тя отвърна на предизвикателния поглед на графинята, без да мигне, а след това продължи: — А той знае, че аз съм била онази, която бе извикана на дуел от неговия син, но това само го развеселява! Честно казано, графът много ми допада. Той е интелигентен, добре информиран и…