Казах и довиждане и отидох в гаража.
Колата беше черен форд лимузина в добро състояние паркирана редом с един грохнал модел А който вероятно е бил особено популярен в колежите преди десет години.
Изкарах колата на улицата, подкарах по Понтиел Роуд и после се насочих към центъра на града. Спрях до една сладкарница и си купих един брой на Линкасъл Нюз, след което седнах в колата на спокойствие да видя какво пише. А пишеше доста. Страница първа съдържаше голяма снимка на ченгета измъкващи два трупа от каменоломната под фаровете на полицейска кола. Съобщаваше се че анонимно обаждане до редакцията за случилото се довело веднага полицията която открила телата и направила скоростна идентификация. Двамата юнаци били гангстери от среден калибър чиято дейност обикновено се ограничавала в околностите на Чикаго. Единият бил търсен за нарушаване пускането под гаранция, а другият го издирвали за разпит на тема серия грабежи във Флорида.
Линдзи се беше изказал че това според него е отмъщение осъществено от банда извън нашия щат и се надява на скорошен арест. Изглежда ченгетата и репортьорите бяха изпотъпкали здраво всички останали евентуални следи от подметки или автомобилни гуми, защото на тази тема нямаше нищо.
На четвърта страница в дъното беше споменат с дребен шрифт факта че някакъв шегобиец откраднал кола, поразходил се с нея и накрая за майтап я оставил пред полицейското управление.
Затворих вестника, извадих монета от десет цента и се върнах обратно в сладкарницата, намерих в указателя номера на Хатъуей Хауз и го набрах. Поисках Джак и чух дежурния на рецепцията да удари няколко пъти звънеца, след което на телефона се появи и моят човек.
— Тук е Джони Макбрайд, Джак. Можеш ли да ми отделиш няколко минути и да се срещнем някъде извън хотела?
Гласът му беше предпазлив.
— Слушам, сър. Казвате, барът на Топ? След петнайсет минути. Слушам, сър.
Казах му окей и затворих. Барът на Топ беше на шест преки от хотела и стигнах там преди Джак. Седнах на маса в дъното, поръчах кафе и зачаках. След две минути дойде и той, видя ме и дойде до масата.
— Здравейте, мистър Макбрайд.
Той седна срещу мен и аз махнах за още едно кафе.
— Стаята ми още ли е празна?
— Търсиха ви два пъти по телефона дали сте в стаята си, снощи и сутринта. Но не си оставиха имената.
— Някой да е заседнал във фоайето?
Лицето му се изкриви насмешливо.
— Сега не. Но някакъв тип стърча снощи доста до късно. Помислих си дали не е някакво ново ченге.
Измъкнах от балата две десетачки и една петарка и му ги хвърлих на масата.
— Като се върнеш плати ми стаята и ме отпиши. Оставих куфар с мръсни дрехи под леглото. Хвърли ги в някоя боклукчийска кофа. Няма да се връщам в хотела.
— Имате неприятности?
— Доста. Тука изглежда не ме харесват.
Джак се ухили широко.
— Да, чух маса неща. Какво става всъщност?
— Не вярвай на ушите си. — посъветвах го аз.
— Натопили са ви за нещо, а?
— Какво те кара да мислиш така?
— Това че се върнахте. Ако бяхте задигнали ония мангизи от банката, щяхте да заобикаляте града на хиляда мили. Какво мога да направя за вас?
Келнерът се приближи с кафето и аз изчаках докато се върне в другия край на залата преди да произнеса:
— Не искам да ме считаш за неучтив, но след като полагаш грижи за определен тип дами, сигурно знаеш някои неща които ме интересуват.
— Разбира се, щом става въпрос за жени.
— Чувал ли си за Вера Уест?
Той подсвирна продължително.
— Забъркал си се във висшия ешелон, нали, Джони? Тя е една от бившите бройки на Серво.
— Къде се намира сега?
Очите му загубиха младежкия си блясък.
— Изглежда доста хора я търсят.
— Кой?
— Просто хора. Имам две колгърли[3], на които им задали същия въпрос. Те не знаели.
— А ти знаеш ли?
Той сипа млякото и захарта в кафето си и бавно започна да го разбърква.
— Видях я само веднъж след като Серво я изрита. Тъкмо слизаше от нощния влак и носеше куфар. Спомням си че изглеждаше много притеснена. В същото време пък се случи един от юначагите на Серво да качва на същия влака някакво много здраво парче и щом само го зърна побягна като луда за такси. Никога повече не я видях след това.
— Това беше пристигащ влак, експресът който идва от Чикаго и после заминава за столицата на щата, завива на юг и после отива за Ноксвил.