— Не съвсем — казах аз. — Това което се случи тук опровергава теорията ми. Бях го нарочил за първото убийство, но сега знам че не той е убиецът. Джак се е докопал до него по някакъв начин, и или Хал е видял книгите в апартамента му и е духнал или пък другият. Ето защо Джак е искал да направи хайка на мястото тази вечер, преди това да се случи. Знаел е че Хал ще се появи тук и е искал да го пипне на място. Ако бях проумял съвета му Ейлийн щеше да е жива.
Пат се приближи до стената изчегърта сплескания куршум от стената с джобното си ножче. Куршумът пронизал Ейлийн не беше напуснал тялото й; коронерът[9] тъкмо го изваждаше. Накрая го измъкна и го протегна на Пат. Той го огледа внимателно под лампата преди да проговори.
— И двата са 45 калибър, Майк. Дум-дум.
Последното нямаше смисъл да ми го споменава.
— Някой дяволски се старае да са мъртви сто процента — изрекох аз през плътно стиснатите си устни. — Пак е нашият човек. Само той е. Същото мръсно копеле простреляло Джак. Няма начин да не съвпадат всички куршуми. Проклятие — изплюх се аз — тоя е луд за кръв! С дум-дум в корема, сърцето, и главата. Пат, ще изпитам истинско наслаждение да надупча с куршуми това чудовищно копеле. А може и отначало да го пообработя малко с ножа.
— Ти няма да направиш нищо такова — изрече меко Пат.
Хората на коронера изнесоха набързо телата. Слязохме пак долу и се присъединихме към полицаите които записваха имената и адресите на хората. Полицейската камионетка беше отвън и момичетата прекрачваха вътре едно след друго. Полицейски служител се приближи до Пат и козирува.
— Никой не е минал през кордона, сър.
— Окей. Вземи няколко човека и претърси околните улици и съседните сгради. Накарай абсолютно всеки да се легитимира, а ако откаже, го арестувай. Пет пари не давам, които и да са, разбра ли?
— Тъй вярно, сър.
Полицаят козирува и бързо изчезна.
Пат се обърна към мен.
— Ще можеш да разпознаеш тая мадам ако я видиш?
— И ме питаш! Защо?
— Имам в участъка цяла сбирщина от обвинени и заподозрени за сводничество. Искам да им хвърлиш по един поглед. На тая й знаем името от момичетата, или поне това с което се е представяла пред тях. Карала ги да я наричат мис Джун. Никой от посетителите тук не я познава. Поне при половината от тях вратата им отваряла някое от момичетата. Тя се появявала само когато сигналът не бил уговореният.
Задържах Пат за момент.
— А Джордж Калецки? Той ми трябва на мен.
Пат се ухили.
— Пуснал съм съобщение за издирването му. Най-малко хиляда души са по следите му. Мислиш ли че имаш някакъв шанс със тях?
Пропуснах това покрай ушите си. Но преди да хукна по следите на Джордж Калецки исках първо да свърша някои неща. Дори и той да беше убиецът, имаше и други замесени в тоя мръсен рекет, които трябваше да пипна и ми трябваха всичките, не само онзи, който беше натиснал спусъка. Щеше да бъде като вечеря с пуйка. Цялата им организация щеше да е ястието, а убиецът десерта. Много ми се искаше да разбера как Джак се беше добрал до Хал. Сега вече никога нямаше да го узная.
Но Джак имаше връзки. Може да се беше сблъскал с Хал от по-рано, или пък е знаел че е свързан с Калецки и оттам си е направил изводите, и след като се е срещнал с Ейлийн всичко му е станало напълно ясно. Юнак със задачите на Хал не можеше да няма идеално прикритие. Все някъде трябваше да има слаба брънка във веригата. Каквото и да е правил Джак, свършил го е много бързо. Знаел е къде точно да търси Джон Хансън, и го е намерил по същия начин, както и ние.
Но дори и Хал да беше застрелял Джак, как беше попаднал собствения му пистолет в ръцете на неговия убиец? Това оръжие пареше като никое друго и едва ли някой би се осмелил да го размахва толкова смело. Не, не беше възможно Хал да е застрелял Джак. Най-вероятно беше да е забелязал годишниците и да е казал на някой друг за тях. А този другият беше убиецът. Точно към тях се е стремил убиецът. Но дали е било така в действителност? Можеше да се окаже просто съвпадение. Може би убиецът имаше някаква съвсем далечна връзка с Хал. Ако това беше така, то тогава Джак беше убит поради съвсем други съображения, и убиецът съзнаващ че все пак има някаква макар и малка вероятност да бъда проследен чрез Хал, решава да не рискува и прибира книгите за да бъде отклонена следата от Хал.
И къде се озовавах тогава? Пак в лайната. Не можех да седя просто така със скръстени ръце и да чакам да се случи нещо отново и да започвам пак от нулата. Трябваше веднага да си напрегна мозъка. Макар и слабо, но картината започваше да се очертава, за да покаже че зад всичко това се крие мотив. Още не го виждах, но и той щеше да се покаже. Сега целта ми не беше убиеца, а мотива.