— Но нека да не забравяме Логан. През цялото време работехме заедно в опитите си да разкопаем цялата мръсотия. Мисля че той е проумял всичко по някое време, но е бил прекалено пиян за да направи каквото и да било. Разбрал е даже и ролята на оня нещастник Луут Туут. Бил е пиян до козирката когато се е срещнал с твоите момчета от застрахователната компания. Случайно или след грижливо планиране ти успяваш да се вмъкнеш на срещата им. Логан е имал плик в джоба си. Съдържал е информация за Джордж Уилсън.
Опънах силно от цигарата като го наблюдавах през пушека. Половината от бутилката се беше опразнила. Не преставаше и за секунда да се взира през прозореца.
— За нещастие, бих казал, ти успяваш да го измъкнеш от джоба му докато си в колата му, като се надяваш че той ще си помисли че го е изгубил някъде през време на обиколката на кръчмите. Обадил си се на полицията с променен глас и си им издиктувал съдържанието. Това развърза ръцете на Линдзи да ме хване за врата независимо кой бях — Макбрайд или Уилсън. Теб не те вълнуваше под кое име щях да умра.
За твое нещастие обаче Логан не е бил толкова пиян. Той също трябва да е чул новините по радиото и да е съобразил това-онова. Чудя се дали се е сетил за съвсем свежата ти прическа и не е свързал нещата с Луут Туут. Разбира се, че така е станало защото се е върнал назад и е проверил. Така е разбрал. Но като всички нас и той не беше безпогрешен. Той искаше всичко да е достоверно. Документирано. Телефонирал ти е и ти си се срещнал с него и Луут Туут.
И в този момент ми просветна защо се усмихваше вместо да срича молитвата си. Спомних си изражението на лицето му когато влязох. Беше очаквал някой съвсем друг и този някой сега ни наблюдаваше през прозореца в мрака.
— Логан е жив, Гардинър. Може да умре, но може и да оживее. И тогава ще ни каже с какво си го блъснал по главата преди да хвърлиш колата му в пропастта. Оживее ли, ще ни разкаже, защото ти вече няма да имаш възможност да уредиш нещата така че да умре от нещо в болницата. Парите могат да уредят много такива неща.
Пристъпих в кръга от светлината. Преднамерено. Направих крачка която ме изложи целия на светлината. Подпрях се с рамо на стената и движех само устните с които отброявах секундите потребни на един добър стрелец да се прицели в гърдите ми, да задържи дъха си и да натисне спусъка на служебния си пистолет.
— И ще ти кажа как разбрах още нещо, когато ти се обадих по телефона тъкмо в момента в който се прибра у дома, след като си свършил мръсното дело. Икономката ти се опита да ми обясни че не си в къщи и аз си помислих че просто ме премята, но теб наистина те нямаше в къщата. Ти беше навън… имаше да извършваш убийство… и се върна тъкмо навреме за телефонното ми обаждане. Сигурен съм че и ти ще го потвърдиш на съда, ако стигнем дотам, разбира се.
Дръпнах се едновременно с изстрела който пръсна витражното стъкло на милиони късчета. За някаква милионна частица от секундата през прозореца от мрака към мен надзърна жълтото езиче на пламъчето с розово връхче и още по-бялото на окото зад него. Пистолетът в ръката ми прокънтя веднъж. Стаята отекна с грохота на изстрела и замря в кратка, нечиста тишина.
Стъклото вече го нямаше и нямаше отражението в него. Нощта отвън беше топла и приятелска ръка, която се опитваше да издърпа към рамката на прозореца потайното лице с дупка в челото, което залитна към зяпналия прозорец. Застина за миг и от устата на Тъкър се откъснаха червени мехури, след което се строполи в мрака.
Хейвис Гардинър не беше помръднал и на инч. Но усмивката му бе изчезнала и гърбът му отново беше скован и ръката му около чашата пак беше ръка на мъртвец.
Ухилих се на гърба му сякаш нищо не се беше случило. Сякаш смъртта ме беше съпровождала през целия ми живот. Сякаш не давах пет пари откъде съм толкова добър с пистолет че да улуча по инстинкт някой юнак застанал на двадесет фута от мен в мрака отвън.
Да-а, продължих да си говоря и този път душата на Гардинър наистина се гърчеше в калта. Пуснах пистолета и заговорих на скования му гръб.
— Серво трябва до сетния си дъх да е проклинал мига в който те е срещнал, Гардинър. Проклинал те е защото си го оплел в мрежите си и си го принудил да върши неща за които му е било пределно ясно че не бива да прави. Щеше да е най-добре за теб ако изобщо не се беше намесвал. Съмнявам се дали щеше да се получи нещо от кръстоносния ми поход ако беше оставил това на другите.