Изведнъж до мен се появи Айлийн, загледана в мъжа си с някакъв отвлечен поглед.
— Извинете ме за припадъка. Не мога да си го обясня.
— Добре ще е да извикате лекар.
— Обадих се на доктор Лоринг. Той е моят лекар. Не искаше да идва.
— Тогава опитайте някой друг.
— А, ще дойде. Но не искаше. Каза, че ще пристигне веднага щом се приготви.
— Къде е Канди?
— Днес е почивният му ден. Четвъртък. Готвачката и Канди почиват в четвъртък. Тук така е прието. Можете ли да го качите в спалнята му?
— Сам не мога. Донесете завивка или одеяло. Нощта е топла, но в такова състояние лесно се пипва пневмония.
Тя обеща да донесе завивка. Помислих си колко мило от нейна страна. Но мислите ми не бяха много ясни. Бях направо капнал от пренасянето му.
Завихме го с леко одеяло. След около четвърт час пристигна доктор Лоринг с колосаната си яка, очилата без рамки и израза на човек, когото са накарали да почисти повърнатото от кучето.
Той прегледа главата на Уейд.
— Повърхностна рана и натъртено. Сътресение няма. Дъхът му говори красноречиво за състоянието му.
Посегна да си вземе шапката. Вдигна лекарската си чанта от пода.
— Да стои на топло. Може леко да измиете главата му, колкото от кръвта. Като се наспи, нищо няма да му има.
— Сам не мога да го кача догоре, докторе.
— Тогава го оставете тук. — Той ме изгледа равнодушно. — Лека нощ, мисиз Уейд. Както знаете, не лекувам алкохолици. А дори и да лекувах, съпругът ви нямаше да е сред пациентите ми. Надявам се, че ме разбирате.
— Никой не ви кара да го лекувате — намесих се аз. — Помолих ви да ми помогнете да го кача в спалнята му, за да мога да го разсъблека.
— Вие пък кой сте? — Гласът му целеше да ме смрази на място.
— Казвам се Марлоу. Бях тук миналата седмица. Жена ви ме представи.
— Интересно. Откъде познавате жена ми?
— Какво значение има, дявол да го вземе? Само ви помолих…
— Вашите молби не ме интересуват — отряза ме той. Обърна се към Айлийн, кимна й с глава и тръгна да си ходи. Застанах между него и вратата и дори се облегнах на нея.
— Минутка, докторе. Сигурно много отдавна не сте поглеждали малкото произведение в проза, наречено „Клетвата на Хипократ“. Този човек ме повика по телефона, а аз живея много далече. Разбрах, че е зле, и наруших всички правила на движението, за да пристигна незабавно. Намерих го паднал на земята, пренесох го тук и, вярвайте ми, тежи повече от перце. Прислужникът има почивен ден и няма кой да ми помогне да го кача.
— Махнете се от пътя ми — процеди той през зъби. — Ако не, ще се обадя в полицията и ще помоля да изпратят човек. Като лекар…
— Като лекар вие сте една дрисня — прекъснах го аз и се отместих от вратата.
Той почервеня — бавно, но определено. Задави се в собствената си жлъч. После отвори вратата и излезе. Внимателно я затвори след себе си. А докато я затваряше, не откъсна поглед от мен. Това бе най-злобният поглед, с който са ме удостоявали, и най-злобното лице, което съм виждал.
Когато се обърнах, видях, че Айлийн се смее.
— Какво смешно има? — изръмжах.
— Ами вие самият. Май не ви пука какво ще кажете на хората. Знаете ли кой е доктор Лоринг?
— Да, и знам какво представлява.
Тя погледна часовника на ръката си.
— Канди трябва да се е прибрал вече. Ще отида да проверя. Стаята му е зад гаража.
Тя излезе, а аз седнах и се загледах в Уейд. Великият писател хъркаше. Лицето му беше изпотено, но го оставих завит. След минута-две Айлийн се върна, придружена от Канди.
26
Мексиканецът беше със спортна риза на бяло и черно каре, широки черни панталони, без колан и безупречно чисти обувки в два цвята — черно и бяло. Гъстата му черна коса беше сресана назад и лъщеше от брилянтин или някакво мазило за коса.
— Сеньор — обърна се той към мен и ми се поклони подигравателно.
— Канди, помогни на мистър Марлоу да пренесе мъжа ми догоре. Той падна и леко се нарани. Извинявай за безпокойството.
— De nada, senora17 — усмихна се Канди.
— Ще ви пожелая лека нощ — обърна се тя към мен. — Много съм уморена. Канди ще ви услужи, ако нещо ви потрябва.
И тя безшумно изкачи стълбите. Двамата с Канди я проследихме с поглед.
— Страшно маце — доверително ми каза той. — Ще останеш ли да спиш тук?
— Едва ли.
— Es lastima18 Тя, горката, е много самотна.