Тримата купувачи си тръгнаха, а Бъги весело обсъждаше сумата, която им бе предложена за стадото, докато прибираха кухненските съдове и всичко останало от лагера си. И Джереми бе доволен от парите и започна да излага плановете си пред Бъги. Никой от двамата не искаше да остане в града повече, отколкото се налага, затова решиха, щом си купят припаси и други необходими вещи, да тръгнат обратно.
Оседлаха конете и точно по това време пристигнаха двамата работници от пазара за добитък. Застанаха от двете страни на стадото, като го оформиха в широка колона и я насочиха към пътя от сборния пункт за града. След стотина метра раздалечените една от друга къщи започнаха да се долепват и образуваха широка улица през северния край на града. Когато пред погледа им се появи пазарът до реката, един от работниците мина напред, за да отвори портата на заграждението.
В канцеларията собственикът наброи седемдесет гвинеи в злато от касата си. Когато излязоха, Джереми искаше да даде на Бъги половината от парите, но той отказа да ги приеме, като предпочиташе Джереми да ги държи и да плаща за всичко. На път за пазара бяха минали край една ковачница и сега се отправиха към нея, за да сменят изтритите подкови на конете.
Докато ковачът подковаваше конете, Джереми направи няколко допълнителни подкови, които щеше да вземе в далечната пустош. Плещестият ковач кимна одобрително, като забеляза колко сръчно Джереми оформи подковите на наковалнята.
— И сам можеш да станеш ковач, ако решиш — каза му той. — Работил ли си като ковач?
— Не, преди години имах един приятел, който ми показа как се подковават коне — отговори Джереми. — Но ако се занимавах с ковачество, щеше да ми е нужен още един товарен кон за наковалнята и друг за меховете, инструментите и желязото, нали?
Ковачът се засмя и се съгласи. Когато конете бяха готови, Джереми плати за свършената работа и за желязото, което бе използвал за допълнителните подкови, след което се отправи заедно с Бъги към центъра на града. На Джереми му се струваше, че по шумните, многолюдни улици животът тече с безумна скорост.
Липсваха уважението и учтивостта, които бяха закон във фермите и в далечната пустош, а някои хора му изглеждаха плахи. В магазина, където влязоха с Бъги да си купят нови дрехи, двама едри, яки моряци от речен параход се смееха и говореха високо мръсни думи. Освен жените, в магазина имаше и няколко мъже, които само се мръщеха и не предприемаха нищо, за да помогнат на собственика, който напразно се опитваше да укроти моряците.
Джереми се обърна към тях, побеснял от гняв.
— Или прекратете тази дандания, или се махайте оттук — извика им той.
В магазина настъпи тишина, а Джереми гледаше моряците гневно. За миг единият от тях като че ли се поколеба как да му отвърне, свил презрително устни, след това се отказа и двамата здравеняци излязоха от магазина. Но скоро Джереми започна да се притеснява, защото собственикът и клиентите го зяпаха възхитени и разпалено му благодаряха. Той набързо плати дочените ризи и панталони, които бе купил за себе си и Бъги, и двамата си тръгнаха.
Спряха в други магазини и си купиха шапки и ботуши. В железарския магазин си избраха брадва, други инструменти, нова манерка за Бъги и готварски съдове, които щяха да заменят вече очуканите. Джереми си избра един бръснач от изложените на витрината, после се засмя и поклати глава, когато продавачът извади поставка с ръчни часовници и му ги показа.
— Не, това е последното нещо, от което се нуждая — каза Джереми. — И сам мога да видя кога изгрява и кога залязва слънцето, а това са единствените часове, които ме интересуват.
Продавачът се засмя и прибра часовниците. Направи сметката и Джереми плати. Двамата другари нарамиха покупките си и тръгнаха към магазина за хранителни стоки, откъдето взеха торбички с грах, ориз, чай и други храни.
Излязоха от Бърк, като водеха товарните коне, отрупани с тежки, обемисти пакети. Малко след пладне стигнаха до една горичка край реката, която пресичаше пътя. Мястото бе тихо, доста далеч от многолюдния хаос на града и двамината спряха, за да подредят покупките си и да си устроят лагер за нощуване. След като подредиха припасите и всичко останало в стегнати вързопи, запалиха огън.
Джереми седна до огъня и преброи останалите пари, докато Бъги напълни канчетата с вода от реката и ги сложи върху жаравата. Джереми кимна доволно и прибра портфейла си в джоба.
— Останали са повече от половината пари, а имаме всичко, което ни е нужно, за да доведем още едно стадо от диви животни. Печалбата е добра, но си мисля, че можем да изкараме и повече със следващото стадо.