Преди разсъмване Фиона приготви за последен път закуска в този дом, а Джереми и Бъги доведоха конете от пасището и ги вързаха зад къщата. Като закусиха, тя изми съдовете, Джереми ги мушна в една торба и заедно с Бъги се заеха с товарните коне. Завързаха въжета от оглавника на всеки кон за самара на следващия и петте коня оформиха дълга редица.
При появата на първата зора, когато вече оседлаваха конете за езда, Джереми потърси с поглед Фиона. Видя я от другата страна на стопанския двор да разнася сено от хамбара към бараките. Той осъзна, че както бе предполагал, Фиона нарочно не бе отговорила на Дънли, когато й се хвалеше, че ще продаде чифлика. Вместо да остави плода от усилията на своите дядо и баба на Дънли, а той да ги използва за своите цели, тя възнамеряваше да му остави само голата земя, която родителите на майка й бяха превърнали в чифлик.
Бъги продължи да се занимава с оседлаването на конете, а Джереми отиде да помогне на Фиона. За нея бе изпитание да разруши нещо, за чието развитие тя също се бе трудила, и сега лицето й бе мрачно. Къщата оставиха за накрая. След като конете бяха оседлани, Джереми и Фиона занесоха големи наръчи сено до задния вход и ги пръснаха из стаите.
Върнаха се на двора.
— Не мога да извърша останалото — каза Фиона тихо и почти разплакана. — Направи го ти вместо мен, моля те.
— Разбира се — съгласи се Джереми и я отведе встрани. — Ела насам, мила.
Помогна й да се качи на седлото и й подаде поводите на своя кон. Тя се отправи към портата, последвана от Бъги с товарните коне. Джереми свали капака на един кухненски прозорец и откърти дъска от него. Влезе в кухнята и като използваше дъската за лопата, нагреба горещи въглени от огнището.
Започна с хамбара и разпръсна жарава върху сламата, после мина през всичките бараки. Когато стигна до къщата, от хамбара и през отворените врати на бараките излизаше гъст дим. Последните въглени изсипа върху сеното в къщата и то лумна в пламъци, а Джереми излезе бързо навън. Прехвърли се през оградата, пое юздите на своя кон, метна се на седлото и спря до Фиона и Бъги, които го чакаха на шосето.
При изгрев-слънце огнени езици излизаха от прозорците и вратите на всички постройки, а пушекът се издигаше до небето. От всички страни тичаха съседи, някои полуоблечени, други — непреглътнали още залъка си. Фиона викаше с цяло гърло да оставят всичко да изгори. Съседите разбраха каква е причината и се събраха да гледат от шосето, разговаряйки тихо.
Джереми забеляза, че Фиона се взира в шосето и също се обърна. Разбра, че Дънли наистина е научил кога заминават и идваше да влезе във владение на чифлика си. Сега, след като бе видял пушека, той тичаше към чифлика разярен и потресен. Намали скорост, като се доближи до Фиона и я изгледа кръвнишки. После хвърли поглед към Джереми и промени решението си.
Вместо да закрещи обвинения срещу Фиона, той изля гнева си върху съседите. Спусна се с размахани юмруци към група мъже.
— Мръсни свине! Стоите и гледате как гори имота ми, така ли? Или почнете да гасите, или ще трябва да се скриете от мене!
Дънли очакваше, че мъжете ще се изплашат и ще побягнат, но те го посрещнаха с градушка от юмруци в лицето и по тялото. От носа и устата му рукна кръв и Дънли отстъпи изумен. Тогава сам се опита да избяга, но съседите го хванаха, събориха го на земята и почнаха да го ритат. Дотърчаха и други мъже и жени, които се включиха в схватката, и по Дънли се посипаха юмруци, удари с пръчки и тежки ботуши.
Побоят продължи твърде дълго и Джереми реши да се намеси, защото не искаше разгневените хора да убият Дънли. Но преди него се намеси висока, едра жена, която разбута тълпата и закрещя:
— Защо искате да го избавите от позора му? Оставете го да се гърчи в него!
Хората се отдръпнаха, а жената повика с пръст един мъж и няколко деца.
— Хайде да си тръгваме. Ако искаме да имаме храна през зимата, трябва да работим. — После се обърна към Фиона. — Божията милост да е с тебе, скъпа. Дано Бог те дари с повече щастие с твоя млад мъж, отколкото си видяла тук.
Фиона благодари на жената, пожела й живот и здраве. Заедно със семейството си жената си тръгна. И останалите почнаха да се разотиват, като се сбогуваха и отправяха своите пожелания към Фиона и Джереми. На шосето, легнал по корем и сипещ ругатни в поражението и безсилната си ярост, остана само Дънли.
Покривът и стените на къщата се срутиха с трясък. Изригна фонтан от пламъци и искри, развалините горяха бързо. Дънли повдигна глава и погледна пожара, сълзи и кръв се стичаха по лицето му.