— Добър ден, Мортън — отвърна тя и като отвори чантата си, пристъпи до бюрото. — Благодаря ти, но няма да остана дълго. Видях на долния етаж, че си запазил всичките си служители, макар че сделките са намалели много. Това е похвално и говори много добре за теб като работодател.
— Радвам се, че мислиш така, но то няма да продължи много, финансовите ми възможности сега са такива, че ще трябва да освободя повечето от служителите си.
— Не, няма да ти се наложи — каза Александра, извади от чантата си един плик и го остави на бюрото. — Посетих Джулия тази сутрин и научих какво се е случило в сухия док. Тук има чек за три хиляди гвинеи. Той би трябвало да е достатъчен, за да покриеш разходите си, докато икономиката се оживи, а и да ти остане нещо за някои скромни инвестиции.
Мортън гледаше плика онемял от учудване и си припомни какво е финансовото положение на майка му.
— Бях останал с впечатление, че си изразходвала касовата си наличност за закупуване на мериносови овце.
Александра кимна и затвори чантата си.
— Да, затова ипотекирах фермата. Само за два месеца, тъй че лихвата няма да е голяма. Ще изплатя цялата ипотека, когато получа сумите за остриганата миналата пролет вълна, които лондонският брокер би трябвало да ми изпрати до месец.
— Не мога да ти позволя да направиш това, мамо! — извика Мортън ужасен. — Не можеш да си сигурна колко ще получиш за вълната, освен това тези пари ще са ти нужни. Как ще посрещаш разходите по фермата?
— Никога не сме получавали по-малко от пет хиляди — успокои го Александра и, почуквайки с бастуна, се отправи към вратата. — Толкова получавахме, когато пазарът бе слаб. Колкото до разходите, те са главно за осигуряване на фермата с провизии, а сега във фермата има предостатъчно. Откакто започнахме да получаваме доставки с речните кораби, поддържаме постоянен запас от трайни продукти, които да стигнат за две години. Както ти е известно, не може да се разчита напълно на корабоплаването по река Дарлинг.
— Не бива да правиш това, мамо! — настояваше Мортън. — Излагаш на риск постигнатото с труд през целия ти живот. При това срещу нищожна сума, която не отговаря на стойността на имението.
Александра спря на прага и погледна сина си с насълзени очи.
— Фермата за мене е много скъпа. Но има други неща, които са ми още по-скъпи. Довиждане, Мортън.
Тя си тръгна, а сълзи овлажниха и очите на Мортън. Сълзи от мъка за отчуждението помежду им и сълзи от срам, че не можеше истински и искрено да прости на майка си. Изминаха няколко минути, докато успее да събере мислите си. Мортън отиде до вратата и извика да приготвят каретата му.
Преди да отиде да депозира чека в Търговската банка, той спря в банка „Нов Южен Уейлс“, където фермата винаги държеше влоговете си. Разговорът с управителя потвърди опасенията на Мортън и той си тръгна силно притеснен.
Веднага след като майка му бе изтеглила ипотеката, управителят на банката на Крийви бе дошъл да я откупи, плащайки голяма премия, без да се интересува от размера й. Ако се случеше нещо, което да попречи на Александра да изплати ипотеката точно в определения ден, Крийви щеше да стане собственик на фермата Тибубъра за нищожна сума. А Мортън знаеше, че ако съществува начин да го направи, Крийви непременно щеше да попречи на майка му да изплати ипотеката в срок.
21.
— Джереми, жалко е да се похаби месото — смръщи вежди Фиона. — Повечето семейства нямат на трапезата си толкова месо в продължение на две-три години.
— Така е — съгласи се Джереми и слезе от запъхтяния си кон. Седлото му се бе разхлабило, докато бикът го гонеше, затова го пристегна. — Не обичам да убивам бикове и щеше да е добре поне да използваме всичкото месо. Но в такова време не можем да сушим говеждо.
Валеше ситен, тих дъжд и Фиона бе принудена да се съгласи. Бъги не каза нищо. Слезе от коня си, за да одере бика и да отреже няколко хубави парчета месо. Изражението му показваше, че очаква с нетърпение да похапнат прясно говеждо за вечеря. Джереми отново се качи на коня си и погледна Фиона, която наблюдаваше Бъги. В новата си, купена за случая рокля тя бе изглеждала прекрасно на сватбата им в Туумба, а сега му се струваше още по-хубава и привлекателна.
Яркочервената й коса внасяше цвят и живот в дъждовния ден. От широкополата й пастирска шапка се стичаха капки и се сливаха със струйките вода върху топлото й палто от овчи кожи. По лицето й още се четеше съжаление, големите й зелени очи наблюдаваха Бъги замислено. После хвърли поглед към Джереми и лицето й се озари от искряща усмивка, която напомняше без думи за минутите им на близост, за малките им интимни тайни.