След миг баба му отново заприлича на жената от спомените на Джереми; тя стана господарка на положението.
— Въпросите ми към вас биха изпълнили няколко книги — каза Александра. — Най-напред нека да ви настаним, после ще изпратя да повикат Дирдри, Мортън и жена му. Бъги, би ли искал да се настаниш в една от стаите за гости в къщата?
— Не, госпожо — отвърна той. — По-добре ще се чувствам в конюшните.
— Както обичаш. Над конюшните има празен конярски апартамент, където ще ти бъде много удобно. Джереми, ще заведа Фиона вътре, докато внесете багажа. Ела с мене, мила.
Като се подпираше на бастуна си, Александра хвана Фиона под ръка и я поведе към къщата. Джереми и Бъги вкараха конете в конюшните, където един коняр и помощникът му помогнаха в разтоварването. Скоро хранителните им запаси и лагерните им принадлежности бяха складирани, а Бъги разговаряше весело с коняря и помощника му. Джереми взе своя и Фиониния багаж и ги отнесе в къщата.
Щом влезе вътре, баба му го представи на другите две жени, с които живееше. Катерин бе приятна, около четиридесет и петгодишна жена, макар че бялата коса й придаваше по-възрастен вид. Като се ръкува с нея, Джереми си помисли, че ако е имало нещо вярно в историята на Оби Тътъл за емоционалната й нестабилност, очевидно тя я бе преодоляла напълно. Дъщеря й, Юдора, бе хубаво и жизнерадостно момиче, под двайсет години, току-що завършила академията Сиднам.
В голямата, добре мебелирана стая за гости, която им отредиха, Фиона извади сватбената си рокля и костюма на Джереми. Роклята й бе от бледозелен муселин, с бяла дантела върху маншетите, яката и корсажа. Тя подхождаше на яркочервената й коса и подсилваше блясъка на зелените й очи. Като се преоблякоха, Фиона забоде косата си нагоре с гребенчетата и слязоха на долния етаж. Джереми сияеше от гордост като гледаше жена си.
Дирдри бе пристигнала и се втурна да ги поздрави. Вече бе около трийсет и петгодишна; забележителната й хубост изглеждаше по-зряла, но по характер бе все така открита и сърдечна, както я помнеше Джереми. Тя и Фиона станаха веднага приятелки и се поздравиха топло.
Малко след като бяха влезли в гостната и всички бяха седнали, Джереми чу, че пред входа спира карета. Разбра, че идва баща му. Бе донякъде подготвен да приеме хладното му отношение, но когато Мортън и Джулия се появиха, Джереми видя, че баща му е много по-различен, отколкото се бе запазил в спомените му.
От радост и учудване Мортън остана един миг безмълвен, а бледосините му очи изразяваха известна неувереност, когато стисна здраво ръката на Джереми.
— Това е щастие, за което копнея от години, синко — успя да издума той и се усмихна. — Мога ли да те наричам мой син?
Джереми не устоя на скромността и на искрената топлота на Мортън и се усмихна:
— Мисля, че така подобава, татко, нали?
Отговорът му създаде весело оживление у всички. Мортън се засмя щастлив и се съгласи, че е така. Очарователната му, привлекателна съпруга поздрави Джереми, който на свой ред представи Фиона на Мортън и Джулия. После всички седнаха, и когато Джереми почна да се извинява за тревогата, която е предизвикал в семейството си преди години, Мортън го прекъсна:
— Не, това е напълно разбираемо. Ако има някаква вина, тя е моя. Твоята постъпка е напълно обяснима, Джереми.
— Така е, а аз излъгах майка ти — добави откровено Александра. — Писах й, че си се настанил много добре във фермата. След няколко месеца получих писмо от сестра й. Пишеше, че Клара е била доволна, в мир със себе си и с Бога, когато е настъпил краят.
Тъй като този въпрос бе тревожил Джереми, той й благодари с голямо облекчение. Попита за несъщите си брат и сестри, а Александра обясни, че Агнес и Дафни са се омъжили щастливо и че живеят в Англия. За Бенджамин обаче каза само, че е здрав и тялом, и духом, като добави, че ще му разкаже повече подробности по-късно.
Погледът й към прислужницата, която отваряше бутилки с порто и шери, показваше, че местонахождението на Бенджамин е строго пазена тайна и Джереми само кимна, озадачен и любопитен. Разговорът продължи на чаша вино. Джереми описваше какво е преживял, след като бе избягал от Сидни. Разрушаването на затвора в Юрика бе история, която никога нямаше да омръзне на Фиона и Бъги, а сега всички се смяха от сърце, когато Джереми я разказа. Слушаха захласнати за пътешествията му на запад в далечната Пустош с Джарбо Чарли и за живота му с племето Аранда. После Джереми премина към по-скорошни събития и преживявания.
И до Сидни бе достигнала новината, че двама мъже са намерили път през планините между Туумба и Брисбейн и са прекарали стадо през Големия вододел, но не бе известно кои са били тези двама души. Сред изненадани и радостни възгласи Джереми започна да разказва за това пътешествие. Следобедът мина неусетно и когато се здрачи, икономката съобщи, че вечерята е сервирана.