— Не бих искал да ти прозвучи грубо — каза той, — но това е личен въпрос, Джереми. Засяга само мен и баба ти.
— Аз не бих искал да се меся — увери го любезно Джереми. — Но ми се струва, че обтегнатите отношения в едно семейство неволно напомнят за отношението на Крийви с другите хора. От такива отношения няма полза, а само вреда. Като малко момче веднъж те видях на улицата и те изчаках. Готвех се да те попитам дали искаш да дойдеш в нашето училище и да видиш как играем крикет, но ти подмина, без да ме забележиш.
— Боже мой! — възкликна Мортън. — Джереми, знам, че съм ти причинил голямо страдание, когато беше малък, и бих искал…
— Това няма значение — прекъсна го усмихнат Джереми. — Аз вече съм го забравил и не е нужно тази случка да стои между нас. Тя е в миналото. Джарбо Чарли веднъж ми каза, че хората трябва да извличат уроци от миналото, но онези, които постоянно гледат зад себе си, само ще си изкривят врата, за да видят какво има зад гърба им. — Засмя се и тръгна към вратата. — Сега отивам да си направя покупките. Беше ми много приятно да бъдем заедно днес и очаквам с нетърпение срещата ни утре вечер.
— Да, довиждане засега, Джереми.
Отговорът на Мортън прозвуча смутено и Джереми си тръгна доволен, че поне е накарал баща си да помисли върху положението.
Няколко минути след излизането на Джереми Мортън остана на стола си неподвижен, загледан в стената, без да я вижда. От вчерашния следобед бе изпълнен с радост и гордост, че високият прекрасен млад мъж е негов син. Сега си го представи като малко момче, застанало на улицата разочаровано и с наранено сърце, и изпита горчива мъка. Каква загуба бяха пропуснатите възможности да обогати и собствения си живот, ако се бе държал като истински баща и приятел на момчето.
Спомни си как предния ден бе тръгнал, за да се срещне с Джереми. Радостното очакване бе помрачено от опасението, че Джереми може да се държи резервирано. Но синът му го бе посрещнал топло, макар да имаше основания да изпитва и гняв, и жажда за отмъщение. Джереми бе загърбил миналото, сякаш изобщо не бе съществувало.
Сравнено с великодушието на Джереми, собственото му усещане, че е бил измамен от майка си, изглеждаше дребнаво. Мортън си припомни нещо, казано между другото от Александра. Тя бе признала, че е излъгала в писмото си до Клара Тавиш, за да бъде тя спокойна за Джереми в последния си час. От желание да бъде милостива към Клара майка му бе приела да носи товара на една лъжа. Но тя с десетилетия бе носила тайно и мълчаливо друг, много по-тежък товар, за да не нарани него.
Сълзи изпълниха очите на Мортън — от мъка и гняв към самия него. Осъзна, че бе постъпил така, както Крийви би желал. Бе действал като негов съучастник, превръщайки се в свой собствен враг. Не само бе разкъсал сърдечната връзка, която го бе свързвала с майка му от рождение, но бе издигнал бариера и между себе си и Джулия. Избърса очите си, извика да докарат каретата и бързо грабна палтото и шапката си.
Чувството, че е бил измамен, Мортън бе използвал като щит срещу здравия си разум. Споменът за всичко, сторено от майка му за него, го измъчваше, докато каретата пресичаше улиците на града. Най-много го терзаеше фактът, че след като той се бе отчуждил от нея, за да му помогне, Александра бе ипотекирала имението Тибубъра, в което бе вложен целият й живот. Когато каретата навлезе в алеята пред къщата, Мортън почука с бастуна по пода, което бе знак за кочияша да спре, и слезе.
Посрещна го студен, поривист вятър, когато тръгна през вътрешния двор. Майка му бе коленичила до една цветна леха и я разкопаваше, облечена в топло палто и с шал на главата, тя вдигна очи, щом той е доближи, взе бастуна си и почна да се изправя.
Мортън се спусна към нея и я взе в прегръдката си.
— Ще ми простиш ли, че бях такъв глупак, мамо? Можеш ли да ми простиш?
— Разбира се, стига ти да можеш да ми простиш, Мортън — отвърна тя с радостни сълзи. — Моя скъп, моя най-скъп син!
Мортън я притискаше до себе си и бушуващите в гърдите му чувства отново извикаха сълзи в очите му, а Александра, обвила ръце около сина си, ридаеше от радост.
22.
Джереми се прибра, след като купи кожа за нови ремъци за самарите, и завари каретата на Мортън и двуколката на Дирдри пред къщата. Допусна, че семейството пак се е събрало — спонтанно или по покана — както бе ставало няколко пъти през седмицата, откакто той и Фиона бяха пристигнали.
Но щом влезе в гостната, Джереми разбра, че е възникнал някакъв сериозен проблем. Мортън и баба му седяха един до друг на едно канапе, а Дирдри и Фиона — на отсрещното. Катерин и Юдора бяха седнали на столове и всички загрижено мълчаха.