По пътя към търговския център обсъждаха различни подробности около пътешествието. Джереми бе уверен, че ще може да наеме нови коне западно от Батхърст, а Мортън щеше да се погрижи да му се осигурят коне до Батхърст. Каза, че е одобрил заеми за собствениците на Нипиан Ин в Пенрит и на Белуедър Ин в Батхърст, за да открият тези странноприемници и че те с удоволствие биха изпълнили всяка негова молба.
Каретата сви по Съри стрийт и спря пред кантората на компанията „Броукън Хил“. Завариха вътре Джеймс още по-разтревожен, отколкото при първата му среща с Джереми, но след като Мортън обясни целта на посещението им, той изпадна в радостна възбуда. Извади от бюрото си един списък и започна да го разисква с Александра.
— Нямам осолено свинско и говеждо месо — каза тя, — но мога да доставя овче. Например едно стадо от пет хиляди овце.
Джеймс веднага прие това предложение и продължиха да четат списъка. Отбелязаните в него количества се сториха на Джереми огромни, но баба му бе готова да достави стотици килограми сол и чай, десетки варели с брашно, фасул и сушен грах. Вместо захар можеше да предложи меласа и тютюн, пресован на смокини, вместо на листа.
— Ще останат и достатъчно запаси за работниците във фермата — завърши Александра, — но имайте предвид, че не сме абсолютно сигурни дали ще успеем да осъществим доставката поради времето и други, независещи от нас условия.
Джеймс разбираше това и написа коригиран списък. Мортън се включи в разговора, когато почнаха да обсъждат цените. Споразумяха се за четири шилинга на овца, после преминаха към другите продукти. Джеймс направи сбора и общата сума излезе малко под две хиляди гвинеи.
— Ще я закръглим на две хиляди — предложи той и подаде списъка на Александра. — Щом получа този списък, подписан от минния надзирател, ще ви издам чек на тази сума. Кога смятате, че ще бъде възможно овцете и продуктите да бъдат доставени в Броукън Хил?
— След около три седмици — отговори Джереми, тъй като всички погледи се бяха насочили към него.
— Отлично! — възкликна Джеймс. — Това ще разреши един мъчителен за мене проблем и ще спаси мястото ми в компанията. А ще спаси и самата компания да не попадне в нежелани ръце. Бяхте напълно прав, сър Мортън. Имам всички основания да вярвам, че зад всичко това от самото начало стои Крийви.
— Произшествията носят отпечатъка на хитрите му, непочтени методи — съгласи се Мортън. — Благоразумно е да запазим нашата договореност в тайна. Ако Крийви узнае за нея, няма да се спре пред нищо, за да провали плановете ни.
Джеймс бе напълно съгласен и увери Мортън, че няма да спомене нищо за споразумението им пред когото и да било вън от кантората. Сбогуваха се, Джеймс пожела на Джереми добър път, а той се отправи към каретата с Александра и Мортън.
Докато пътуваха обратно към къщи, Мортън попита Джереми кога възнамерява да потегли, като се надяваше, че това ще стане още следобед. Но Джереми смяташе, че не е разумно да се прибързва, защото добрата подготовка на пътешествието бе не по-малко важна от добрите коне. Александра подкрепи това мнение и премина към обсъждането на по-общи въпроси.
— От този момент — заяви тя — Джереми става шеф на цялата операция. Той поема отговорността и той ще взема всички решения.
Мортън изрази одобрение, а Джереми побърза да добави, че с удоволствие би приел всички съвети и продължиха да обсъждат кога трябва да потегли. След като поговориха, Джереми реши да прекара утрешния ден в подготовка, за да поеме рано сутринта на следващия.
Вкъщи всички изразиха радостта си от споразумението с Джеймс. Всички се включиха в разговора какво трябва да се направи, но след малко възникна остро несъгласие. Мортън предложи Александра да напише писмо до Елизабет Гарити и да я помоли овцете и продуктите да бъдат прекарани през фермата Уаямба. Александра отговори, че за да се получи това разрешение, тя трябва да придружи Джереми и да говори лично с Елизабет.
Гробното мълчание бе последвано от бурни протести от страна на Мортън, Дирдри, Катерин и Юдора, които изтъкваха възрастта на Александра и изключителните трудности при пътуването в Пустошта през зимата, при това в надпревара с времето. Александра обаче настояваше, че единственият начин да получи съгласието на Елизабет, е да говори с нея лично.
Вдигна ръка, за да се въдвори тишина и спорът спря.
— Може би сте прави — каза тя. — Въпросът е там, че не съм сигурна какво ще реши Елизабет, ако аз не съм там, за да я убедя. Затова ще предоставя решението на нашия шеф. Джереми, моето мнение е, че ще е най-добре да дойда с тебе. Може ли?