Момчето хукна, а Александра изкуцука до бала сено и седна върху нея. Джереми я оглеждаше с безпокойство, докато разседлаваха конете и ги прибираха в конюшнята. Беше много изморена и бледа. Бъги изнесе хранителните им запаси и самара, а Джереми избра три млади здрави коня.
Конете бяха оседлани, когато ратаят донесе в поднос чинии със задушено овче месо, хляб и канчета чай. Докато се хранеха, Джереми забеляза доволен, че храната и топлият чай възвръщаха донякъде енергията на Александра. Попита Бъги дали е чул от пътници какво е състоянието на пътя след започването на дъжда.
Бъги отвърна, че от западна посока са дошли само няколко души и то от близката околност.
— Група от пет-шест мъже с товарни коне минаха на разсъмване тази сутрин — добави той. — Но те идваха от изток.
— От Батхърст ли бяха?
— Не, конете им бяха много изморени, навярно идваха поне от Пенрит. Трябва да са пътували през нощта и много бързаха.
Джереми продължи да говори с Бъги за времето и дали може да се очаква дъждът да спре. Но в ума му се бе породило съмнение около тези нощни пътници, които не са спрели в странноприемницата дори да се подкрепят. Не бе изключено да са били хора, изпратени от Крийви, които можеха да ги причакат в засада по пътя.
Като се нахраниха, изведоха конете от обора и ги възседнаха. Бъги им помаха за сбогом и им пожела добър път. Поеха отново, като Александра водеше товарния кон. В началото пътят бе силно разкалян с объркани следи от придвижване из околността. Но когато започна да се разклонява в различни посоки, Джереми взе да различава следите на отделни животни и каруци.
Сред тях забеляза пресни следи от копитата на няколко коня. Ездачите бяха минали по пътя, който води на северозапад, към Вилкания, същия път, по който яздеха той и Александра. Джереми се взираше напред през дъжда и разкопча кожуха си, за да може по-лесно да извади пистолета.
На около два километра по-нагоре ездачите бяха свили по път, който се отклоняваше по на запад. Джереми дръпна юздите и заоглежда следите от копита.
— Елизабет Гарити нареди да прокарат този път — каза Александра, спирайки до внука си. — Искаше припасите за фермата и вълната от нея да се пренасят с товарни каруци оттук. Ездачите, за които спомена Бъги, са хванали този път, затова можеш да си закопчееш кожуха, та да не ти се намокри пистолета.
Джереми се усмихна. Нищо не убягваше от погледа на Александра. Продължиха по своя път, но Джереми не закопча кожуха си и продължи да е нащрек. Не бе сигурен дали тъкмо тези ездачи са подозрителни, но не се съмняваше, че рано или късно ще имат неприятности, предизвикани от Крийви.
Дъждът ограничаваше видимостта до няколко метра през леко хълмистия терен. Отначало минаваха край ферми, чиито огради бяха до самия път, после край пасища за добитък. По-нататък се простираха разположени от двете страни на пътя овцевъдни ферми, които постепенно ставаха по-големи, а отклоненията към кошарите им бяха на по-голямо разстояние.
Когато започна да пада здрач, свиха по отклонението към една ферма. Стигнаха до нея почти в тъмно, а вълнуващото посрещане, което устроиха на баба му, надминаваше и най-голямото гостоприемство, оказвано някога на Джереми. Собствениците на фермата бяха около четиридесетгодишни съпрузи, Елмър и Хенриета Финч, които побързаха да въведат Александра и Джереми в къщата си, а един от синовете си изпратиха да разседлае и да прибере конете.
Както бе в повечето ферми, и тази къща бе скромна и функционална. Спалните бяха разположени около голяма стая в центъра, използвана за кухня, трапезария и всекидневна. Буен огън гореше в огнището и правеше атмосферата уютна. Елмър помогна на гостите да свалят кожусите си, а Хенриета се засуети да им приготви горещ чай с ром.
Александра каза на домакините, че са тръгнали по спешна работа, свързана с Тибубъра.
— Ще сме ви благодарни, ако можем да вечеряме и да преспим тук — добави тя.
— То се знае — сърдечно я увери Елмър.
— Признателни сме ви, че спряхте у нас, и всичко, което имаме, е на ваше разположение, госпожо Керик — додаде Хенриета.
Елмър настани гостите край дългата, скована във фермата маса близо до огнището, а докато те се сгряваха с топлите си напитки, съпругът и децата помагаха на Хенриета да претопли останалото от вечерята ядене. Върна се и момчето, което се бе погрижило за конете, последвано от десетина пастири и ратаи, които седнаха тихо на пейките край стената и заслушаха разговорите на Александра и Джереми с домакините.