Богатата вечеря от свинско печено и зеленчуци бе прекрасна, ромът затопли Джереми. Приятно му бе да разговаря с откритите, добродушни съпрузи, които слушаха с особено внимание всяка дума на баба му. Джереми научи, че Хенриета е наследила фермата от родителите си, а когато била още дете, Александра била прекарала една нощ тук. За нейното гостуване години се говорело в семейството.
След известно време Хенриета със съжаление прекрати разговора, като напомни, че гостите имат нужда от почивка. В стаята, в която го настаниха, Джереми извади пръчката, която щеше да му служи за календар, за да не обърка датите по време на дългото пътешествие. На тънката пръчка бяха издълбани двайсет и осем чертички, две, от които бяха пресечени по диагонал. Джереми пресече с ножче по диагонал и третата резка, преди да си легне.
На следната сутрин Джереми отново се убеди в упоритостта и издръжливостта на баба си. Макар че той самият стана много преди разсъмване, завари я вече на крак. Тя разбутваше огъня с ръжен и топлеше вода за чай, когато той излезе от стаята си. Поздрави го бодро, изглеждаше отпочинала и по-енергична от предишната сутрин.
Малко по-късно станаха и домакините и се заеха с приготвянето на закуската. Двама от синовете изядоха набързо пшеничната си каша, изпиха по чаша чай и отидоха да оседлаят конете. Джереми и Александра облякоха кожусите си и излязоха навън, последвани от останалите членове на семейството. На верандата се бяха събрали пастирите и ратаите. Сред шумни пожелания за добър път Джереми и баба му потеглиха тъкмо когато през облаците и дъжда се прокрадваше светлината на новия ден.
Към обед дъждът най-после спря, макар че небето остана покрито с гъсти облаци. В края на деня конете нямаха сили да препускат. Бяха изтощени от дългия кален път и Джереми знаеше, че ще им е нужна повече от една нощ, за да си отпочинат. За разлика от тях, Александра сякаш намираше у себе си нови резерви на сила, изглеждаше по-бодра и седеше по-изправена на седлото си.
На свечеряване се отбиха във фермата на Мейнард и Сара Полър, които приветстваха Александра също тъй радостно възбудени, както и семейство Финч. В разговора по време на вечерята Джереми спомена, че конете им са уморени, и Мейнард с готовност се съгласи да им даде други. След това добави, че конете на Джереми ще имат време да си починат, тъй като движението по пътя на запад било преустановено от наводнение.
— Придошъл е притокът на Гундару — обясни той — западно от село Гундару. Един скитник казал на моите пастири, че никой не бил пресякъл потока от няколко дни, и така щяло да бъде още дни наред.
— Познавам това място добре — загрижено каза Александра. — Поройните дъждове в долината се оттичат в потока Гундару и могат да го превърнат в плавателна река.
Мейнард я увери, че потокът не само е излязъл от бреговете си, но е наводнил и цялата долина. Причината за известно задоволство, прозвучало в гласа му, се разкри, когато той предложи на Джереми и Александра да останат във фермата им, докато водата спадне. Те отказаха, но обещаха да се върнат, ако е невъзможно да пресекат придошлия поток.
Сутринта, докато се сбогуваха, Мейнард им припомни даденото обещание. Джереми и Александра тръгнаха в бърз галоп, възседнали новите коне и загрижени за наводнението. Денят бе мрачен и облачен. След няколко часа се показа Гундару. Кацнало на един хълм, малкото селище с течение на годините се бе превърнало в сборен пункт за пътуващите стригачи на овце и за каруцарите, които пренасяха бали с вълна до Сидни.
Населението на Гундару от двайсетина възрастни и десетина деца временно се бе утроило. Край пътя бе спряла дълга редица от каруци. Каруцари, скитници и ездачи се бяха установили на лагер. Джереми и Александра минаха в бавен тръст край каруците, хората и скупчените къщи. Спряха на върха на хълма и огледаха долината отвъд него. Около три километра на ширина тя бе почти изцяло залята. Пътят бе изчезнал под калната вода, над която само тук-там стърчаха дървета и храсти.
Александра въздъхна и поклати тревожно глава.
— Наводнението е спряло всички, нали, Джереми? — прошепна тя. — Дори и скитниците, защото няма откъде да заобиколят. Долината се простира на много километри на север и на юг и положително цялата е наводнена. Какво можем да направим?
— Можем да се опитаме да намерим начин да се прехвърлим от другата страна — усмихна се Джереми. — Но няма да го намерим, ако стоим тук, бабо.
Александра кимна усмихната и подкараха конете надолу по склона към водата. На стотина метра от края й Джереми сви на север през храсталак и дървета.