Край тях се бяха събрали любопитни, които слушаха разговора. Тълпата нарастваше, тъй като се стичаха мнозина от пешеходците по търговската улица, която бе и главната улица на Вилкания, с която завършваше пътя от Сидни до реката. На кея бяха изтеглени много лодки, за да не ги отнесат придошлите води. Само няколко бяха останали в пристаните и бяха почти пълни с вода. Единственият плавателен съд, който можеше да пренесе коне, бе речният сал.
Той бе голям, девет метра на дължина и около три на ширина. Джереми го оглеждаше и забеляза ниския му борд — конете щяха да се натоварят лесно. Дълъг прът във формата на огромно гребло, с който се придвижваше и насочваше салът, бе опрян на борда. Джереми съзнаваше, че ще е много трудно да се управлява големият и тежък сал в придошлата река.
Точно това изтъкваше Албърт Спини на Александра, защото не искаше да я излага на опасност. Джереми видя, че тя бе почнала да го изморява, и се включи в разговора.
— Сала ще оставим малко по-надолу по реката — вметна той, — защото няма да мога да ви го върна тук. Това ще ви затрудни ли, господин Спини?
— Не, не. Когато пристигне следният кораб, ще помоля капитана да го изтегли до пристана.
— Тогава не виждам защо да не можем да го използваме. Баба ми и аз сме свикнали да се справяме с наводнения.
— Безспорно — потвърди веднага Александра. — Преминаването на реката няма да е по-мъчно от други затруднения, които сме преодолявали, а вие ще ни окажете безценна помощ, ако ни позволите да използваме сала, господин Спини.
Албърт се поколеба още малко, после склони.
— Добре, госпожо Керик. Но давам съгласието си с голямо притеснение и с искрена надежда, че няма да ви се случи нищо лошо.
Александра благодари сърдечно на Албърт, Джереми доведе конете и тримата се отправиха към сала. Беше завързан в края на един пристан, на около метър от брега. Насъбралото се множество ги последва, тъй като това събитие разнообразяваше монотонния живот на изолирания през зимата речен град.
Албърт даде на Джереми някои указания за управлението на сала.
— Аз самият съм неопитен — призна той, — но съм слушал много разговори на лодкарите по този въпрос. Трябва да карате по течението, но малко напряко. Ако пресечете реката направо, салът ще се извърти. Ако пък се оставите да ви носи течението, салът ще набере прекалено голяма скорост.
Джереми благодари за съветите и поведе конете към водата. Няколко мъже също нагазиха и му помогнаха да усмири животните и да ги изтегли в сала. Конете се бояха от нестабилността на сала, който се поклащаше от вълните и течението. Най-после ги завързаха здраво в центъра, Александра се качи на носа, а Джереми, застанал на кърмата, нагласи дългия прът на място.
Доброволните помощници отвързаха въжетата и ги метнаха в сала, после го изтласкаха от пристана. Салът се понесе по водата сред виковете на тълпата и пожелания за успех. Водата край брега бе почти тиха. Джереми натисна пръта и обърна носа на сала под ъгъл към отсрещния бряг.
Отначало им се стори, че Албърт бе преувеличил трудностите, тъй като салът се носеше гладко. Но малко по-навътре навлязоха в по-бързо течение. От едната им страна водата сякаш завря, салът се заклати, почти се извъртя и едва не се потопи. Джереми бързо отслаби натиска си върху пръта и обърна носа под широк ъгъл спрямо течението.
Салът попадна в голям водовъртеж и се завъртя в кръг, прътът удари Джереми и за малко не го изхвърли зад борда. Той се напрегна, за да овладее пръта, като стовари върху него цялата си тежест, после го отпусна, за да преодолее капризите на водовъртежа. Конете тропаха с копитата и сумтяха уплашено, когато резките смени на посоката ги тласкаха един към друг.
След като се измъкна от водовъртежа, салът полетя направо надолу по течението. Джереми насочи носа под ъгъл към брега. Тъкмо бе въздъхнал облекчено, попаднаха в друг водовъртеж. Джереми започна да губи контрол, салът се завъртя лудо, а кърмата започна да се обръща по посока на течението. Като ту натискаше, ту дърпаше пръта с всички сили, успя да измъкне сала от водовъртежа.
След като преодоляха и трети водовъртеж, преминаха центъра на реката и попаднаха в гладко, но много по-бързо течение. Джереми обърна носа под още по-голям ъгъл, когато салът започна да се завърта, после затърси подходящо място, над калната вода стърчаха наполовина потънали дървета и шубраци.
Джереми избра гъст храсталак към края на реката, който да смекчи доближаването на сала до брега, и той отново попадна в спокойни води. Но в последния момент осъзна, че салът е набрал твърде голяма скорост, и бързо премина през по-спокойната вода.