Само миг след като изкрещя на Александра да се държи, върху нея се посипаха листа и клони, тъй като дългият и тежък сал се бе врязал в младите дръвчета и храсти и с трясък се блъсна в брега. От удара конете паднаха на колене, а Джереми едва запази равновесие, като се държеше за пръта. Александра моментално се оправи, изскочи леко от сала с въже в ръка и го завърза за едно дърво.
Конете се изправиха на крака, Джереми закрепи пръта, а Александра завърза сала с още едно въже. Джереми освободи конете и прегледа краката им, после ги поведе след баба си нагоре по стръмния бряг.
— Конете не са пострадали — успокои Джереми, — но това се дължи само на късмета ни, а не на моето управление на сала.
— Ти ни прекара благополучно през реката и единствено това има значение — твърдо каза Александра. — Тук трябва да се разделим. Аз ще ида да говоря с Елизабет, докато ти пътуваш на север. До утре би трябвало да намериш едно стадо в Тибубъра, Джереми. Пастирът, който се грижи за него, положително има достатъчно храна, но ти трябва да си вземеш нещо за ядене от нашите запаси.
Джереми развърза денка върху самара на товарния кон. Извади от него канчето си и малко продукти. Докато вършеше това, забеляза колко леко се движи баба му. През последните дни бе накуцвала по-малко, а сега ходеше нормално. Той сподели наблюдението си с усмивка и добави:
— Като слезе от сала, за да го завържеш за дървото, ти, бабо, подскачаше като младо момиче.
— Както ти казах вече — да бъда стара и слаба е лукс, който не мога да си позволя сега — засмя се тя. — Предстои ни да свършим още много неща.
Джереми също се засмя, но се замисли дали Александра ще се върне в Сидни, когато изпълнят задачата си, и дали пак ще започне да гине там. Друго го плашеше обаче още повече — боеше се, че ако не успеят, отчаянието ще сломи духа й, който я крепеше. На календара му бяха останали само деветнайсет резки, а трябваше да свършат още много работа и изходът все още бе под въпрос.
Когато бяха готови да тръгнат всеки по своя път, Джереми започна да търси подходящи думи за раздяла, но нищо не му идваше наум, а и баба му мълчеше. Той я целуна и я качи върху седлото й, после й подаде поводите на товарния кон. Александра потегли на югозапад към фермата Уаямба, а той се метна върху коня си и пое на север. Отвъд реката и Вилкания Джереми намери утъпкания път, който бе границата между фермите Уаямба и Тибубъра. Тръгна по него в бърз галоп, но мрачният, ветровит ден минаваше бавно. Късно следобед стигна до ниска, дълга планина, за която баба му бе говорила. По нея нямаше никаква растителност и се наричаше Голата планина. По средата й се виеше главният път за Тибубъра, пресичаше малка горичка от чемширови дървета, след това минаваше през планината и продължаваше на север.
Като се изкачи до върха на Голата планина и погледна надолу, огромната овцевъдна ферма се разкри сред океан от гори, храсти и безбрежни савани с висока трева спинифекс. В този миг Джереми изпита странно, непознато досега чувство. Макар и да противоречеше на всякаква логика, струваше му се, че е бил тук много пъти. Но в същото време мястото не му изглеждаше познато, в чувството му се преплитаха трудно определими усещания.
Това чувство не го напусна до вечерта, когато си направи лагер. Безпокоеше го, защото сам не можеше да си го обясни. През нощта сънува, което бе необичайно за него, но когато се събуди, не си спомняше какво бе видял насън. Докато се готвеше да тръгва, някакъв шум в евкалипта край лагера привлече вниманието му. Погледна и видя, че оттам излетя червен ястреб, който бе нощувал в дървото.
Доста преди пладне Джереми свърна от пътя, когато видя овче стадо в една долина на около километър и половина разстояние. Край стадото се въртяха пастир и един ратай. Пастирът бе набит, брадат човек, прехвърлил петдесетте, на име Айзак Логан, който кимна засмян, когато Джереми се представи.
— Да, ти трябва да си синът на сър Мортън — досети се той. — Преди години бяха вдигнали голяма тупурдия да те търсят, нали? Какво искаш да направя, господин Джереми?
— Нося писмо от госпожа Керик за управителя на фермата — каза Джереми и извади писмото заедно със списъка, изготвен от Джеймс Хаслет. Бяха увити в мушама, която той разтвори, за да вземе писмото. — Управителят ще трябва да натовари на каруци известно количество хранителни запаси и да ги изпрати в Броукън Хил. В това време ние с тебе ще откараме стадото на същото място. Каруците би трябвало да ни настигнат във фермата Уаямба след около седмица.