— Добре, това ще стане — съгласи се Айзак, обърна се и подаде писмото на ратая. — Нали чу какво каза господин Джереми? Тръгвай, момко, и бързо!
Ратаят прибра писмото в джоба си и потегли в галоп.
— Ако поседиш малко при овцете, ще ида да си взема багажа — предложи Айзак.
Джереми се съгласи, а пастирът подкара коня си към колибата и кошарите на хълма над долината. Айзак се върна бързо, като водеше и товарен кон с провизии и пастирски принадлежности. Подсвирна на кучетата и заобиколи с коня си стадото от срещуположната на пътя страна. Плесна във въздуха с пастирския си камшик и овцете се втурнаха към пътя.
В стадото имаше шест хиляди овце, но Джереми знаеше, че ще загубят ценно време, ако се опитат да отделят от него толкова, колкото Джеймс Хаслет искаше да купи. Тези, които бяха в повече, щяха да са резерв в случай, че някои овце се отклонят от стадото. Ала Джереми скоро се убеди, че това е малко вероятно, тъй като Айзак бе опитен пастир и почти не се нуждаеше от помощ, за да следи за бързото движение на овцете по пътя. Странното чувство, което бе завладяло Джереми, го напусна по здрач, когато пресякоха границата с фермата Уаямба.
С помощта на Джереми Айзак направи временна кошара за овцете от забити в земята колове и въжета. После се установиха на лагер край заграждението. Изглеждаше, че практиката в Тибубъра бе да се изпълняват и най-необичайните нареждания, без да се задават въпроси, защото Айзак почти не прояви любопитство защо стадото и хранителните запаси се откарват в Броукън Хил. Докато вечеряха, Джереми научи, че Айзак работи във фермата от трийсет години и че двамата му синове също са пастири в Тибубъра.
На следващия ден срещнаха други стада, чиито пастири с любопитство гледаха движещите се през фермата Уаямба овце. Айзак избра по-отдалечена пътека, защото стадният инстинкт на животните би ги привлякъл едни към други. Овцете пасяха, без да спират да се придвижват с равномерна скорост, но Джереми се притесняваше, че напредват много бавно. На свечеряване, когато отбеляза на пръчката си календар още една резка, останаха шестнайсет незачеркнати.
Ратаят ги настигна след два дни, като ги бе проследил по широката диря на стадото. Той уведоми Джереми, че щом получил писмото, управителят на фермата разпоредил хранителните запаси да започнат да се товарят в каруци. Вечерта Джереми взе да се пита дали нещо бе забавило баба му, тъй като бе очаквал тя вече да се е присъединила към тях. Надяваше се, че още не се появява, защото й е отнело време да намери Елизабет Гарити, а не защото не е успяла да я склони овцете и запасите да минат през нейната ферма.
Следобед на другия ден Джереми забеляза на около километър баба си, придружена от пет-шест пастири. Когато разстоянието помежду им се скъси, видя, че един от ездачите всъщност е жена, облечена в пастирски дрехи. Тя бе легендарната Елизабет Гарити, чийто огнен темперамент и желязна ръка бяха предмет на безброй истории, разказани от скитниците.
Когато се срещнаха и той спря запъхтяния си от дългата езда кон, Джереми се убеди, че скитническите разкази не са без основание. Елизабет бе слаба жена, над четирийсетгодишна, строгите черти на загорялото й лице издаваха постоянна готовност да се справя с всякакви неприятности. Тя и пастирите бяха въоръжени с пушки, прикрепени към седлата им.
Пастирският камшик в ръката на Елизабет бе потъмнял от многогодишна употреба. Тя посочи с него стадото и се обърна рязко към пастирите, спрели зад нея:
— Да не мислите, че сте дошли тук да се любувате на гледката? Какво чакате? Помогнете стадото да се придвижи по-бързо! Щом трябва да заситим гърлата на ония гадни червеи в Броукън Хил, да го направим час по-скоро и да се отървем от тая работа.
Пастирите подкараха конете си към стадото, а Александра представи Джереми на Елизабет. За един миг Елизабет не отговори на поздрава му, студените й сини очи го оглеждаха изпитателно. Но резервираността й бързо се стопи. Наведе се напред, за да се ръкуват, а слабата й ръка стисна неговата с мъжка сила.
— Приятно ми е да се запознаем, Джереми. — Думите й прозвучаха повече като заявление, отколкото като поздрав. — Александра непрекъснато те хвали, но виждам, че има основание. — Елизабет се обърна към баба му с усмивка, която говореше за сърдечното им приятелство. — Давам ти сто хиляди първокачествени овце и овни срещу Джереми, Александра — предложи тя шеговито.
— Той принадлежи на себе си, а не на мен — засмя се Александра. — Никой освен прекрасната му жена Фиона няма власт над него. А по-добра съпружеска двойка не бих могла да си представя.